Шапкарят, но не от чудатата история за „Алиса в страната на чудесата“, а от реалността на 104 годишния си опит, бай Атанас Стоянов отпразнува рождения си ден на Международния ден на младежта.
С шоколадова торта рожденикът, когото всички в Хасково знаят като Шапкаря, посреща гости и като дете се смее на факта заради съвпадението. "Не са ми много годините!", на шега коментира дядо Наско.
С много радост и настроение около него на празника се суетеше внучката му. “Роден е в Лозенград. Като 4- 5 годишно момче идва в Хасково. Учил се е да прави шапки при вуйчо си Тодор. После взима майсторско свидетелство през 1934 година от Търговската гимназия“, разказа историята на дядо си Диана Стефанова. Учителката с охота показа и черно-белите снимки от младите години на дядо си и баба си Елена. „Той и сега си е хубавец“, хвали дядо Атанас наследничката му.
Дядото е духовит, а очите му искрят, сякаш през тях гледа 18-годишния Наско. Спомня си и как са се взели със съпругата му Елена.
Понеже той бил бедно момче, а избраницата му от знатна хасковска фамилия, родителите й не я давали.В крайна сметка обаче хубавата Елена му пристанала. Жена му била също в занаята с шиенето, но се била изучила в класа за фино дамско бельо в училището на майката на Дечко Узунов в София, спомня си бай Атанас.
По старата максима, че обущарят ходи със скъсани обувки, така и Шапкарят не носи отдавна шапки. Някога обаче е правил по 10 на ден. Бил е голям майстор на барети, каскети фуражки и кожени шапки. Калпаците от астраган, които правил пък били неповторими. Няма обаче наследници на занаята от рода си. Предал е майсторлъка преди години на кандидат-шапкари от частна фирма.
Столетникът черпи за празника си с шоколадова торта, специално направена за него по поръчка на внучката Диана. Признава, че макар в младините си да е бил въздържател, сега си позволява по малко ракийка и червено винце. Пред супите предпочита блажното, а любима му е шунката, издава внучката му. Освен това той не започва деня си без нес кафе и курабийки.
със съпругата Елена на младини |