Първото известно с досега балнеолечебно съоръжение на Балканите е в Хасковските Минерални бани. То е част от уникално тракийско светилище, свързано с обредността на минералната вода. Проучвания на мястото прави археологът доц. Красимир Лещаков.
Работата в местността Богородичната стъпка в центъра на селището тръгна в началото на седмица, но засега дава зашеметяващи резултати.
Безспорни доказателства има засега, че обекта са е ползвал от траките, римляните, от мюсюлмани и християни. Според учения обаче е твърде възможно датировката му да е още по-стара-от времето на прототраките, което означава късна бронзова епоха.
Четири са основните функции на светилището, смята археологът. Те са свързани с минералната вода, лечебната сила на скалата, монетите, които са хвърляни във водата и конците, връзвани на дърво в близост-ритуали при които хората са вярвали, че оставят болестите си.
Самата Богородична стъпка, вече се различава бегло, тъй като през годините хората отчупвали парченце от скалата за здраве. Като размер тя отговаря приблизително на ходило с номер 43. Скалата върху която е оставена е пясъчник. По-интересното обаче е, че в него има други каменни късове от червена скала. Тях хората вадели от основната скала, а от добивали пудра. Размесена с лековитата минерална тя се ползвала с лечебни цели. Според теорията на Лещаков, въпреки че е популярен като Стъпката на Дева Мария, отпечатъкът е много по-стар от християнството. Ученият смята, че вероятно той е символ на все още незнайно здравоносно тракийско божество. Лещаков прави аналог със символите на Зевс, които са светкавицата и орела, атрибута на Посейдон- тризъбецът, на Атина-кукумявката, на Венера-ръковината, на Хефес-чука.
В античната религия минерална вода е символ на трите нимфи и Телесфор, които са специални "здравословни божества", както ги нарича Лещаков. Той обаче търси в Баните доказателства за аналогово, но тракийско божество.
В скалата със стъпката има издълбано съоръжение с преливник в горния край. Ваната е дълбока около 1,5-1,6 м. Вероятно древните са я пълнили с минерална вода, пускали са вътре предмети или дори вероятно са потапяли болните хора.
Друга от находките са турски монети, които са били хвърляни в лечебната вода вероятно с вярване, че както монетата потъва във водата, така и болежката на човек ще си отиде, предполага археологът. С подобна цел са и до днес хората акачват на дръвче на скалата разноцветни кончета. Според Лещаков всеки цвят отговаря на различна болест.
За да няма свличания хълмът е подсилен с каменна терасовидна зидария. Част от обекта пък е бил покрит с навес, вероятно по римско време. Доказателство за това са открити отломъци от керемиди. От това време са остатъците и от зида, ограждащ светилището.
Според археологът вероятно светилището е свързано с дурги подобни обекти в района на Минерални бани. Лещаков се кани да проучва и място в гората, недалеч от това, на което работи в момента. В новия обект археологът се натъкнал при първи оглед на надгробни каменни могили, кромлех с диаметър около 25 м., свързани с крепост и светилище. Според първичната теория на Красимир Лещаков този обект е също свързан с минералната вода, а с околните подобни най-вероятно са били собственост на аристократи родственици.
М. Манолова
