Диана Димитрова e юрист, главен експерт към Националната асоциация за защита на застрахованите (НАЗЗ)

Г-жо Димитрова, кои са петте основни стъпки, които трабва да спазваме ако решим да си направим застраховка?

1. Трябва да определим обекта на застраховане – може да застраховаме имущество/МПС, сграда и други/, отговорности/гражданска отговорност на автомобилистите/, живот и злополука и други.

2.Трябва да проучим офертите на застрахователните компании за съответния вид застраховка, като сравним покритите рискове и застрахователната премия, която трябва да се плати за тези рискове.

3.Да подберем правилно рисковете, които застрахователят ще носи, с оглед нашите потребности /например при застраховка „каско“ трябва да включим и риска „кражба“, а не само ПТП; при застраховка „имущество“ е желателно да се добави риска „земетресение“, „кражба“ и т.н.

4.Да се запознаем с Общите условия по съответната застраховка, включително и с правилата за ликвидация на щетите, като внимателно четем и най-дребния шрифт.

5. Да извършим проучване /сред близки, познати, брокери/ дали избраният от нас застраховател изплаща навреме застрахователно обезщетение.

Необходимо ли е да съберем няколко оферти от Застрахователни компании преди да изберем при коя ще се застраховаме, или това е все едно?

Желателно е да имаме информация за предложенията на различните застрахователи. Както във всяка сфера така и тук има най-различни оферти. Тъй като материята е много специфична, има специална терминология, трудно може да се прецени от потребителя, най-добре е да се обърнем към застрахователен брокер, на който имаме доверие, който ще ни запознае с офертите на различни застрахователи.

Необходимо ли е преди да направим избора си да се консултираме за офертите, които сме подбрали с юристи или независими специалисти в областта, извън застрахователните агенции?

Най-добрият вариант е да сключите застраховка чрез посредничеството на застрахователен брокер. Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във водения от Комисията за финансов надзор специален регистър, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършват застрахователно посредничество. Отношенията между потребителя и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор, освен при посредничество във връзка със задължителните застраховки „Гражданска отговорност“. Важно е да се знае, че при това посредничество потребителят не заплаща допълнителна сума, а възнаграждението на брокера се заплаща от застрахователя. Брокерът е длъжен да извърши пълен анализ на застрахователните рискове и да Ви консултира. Ако Вие му възложите, той ще договоря условията със съответния застраховател, ще следи сроковете за подновяване на застрахователния договор и падежите на съответните вноски при разсрочено плащане и ще Ви съдейства при уреждане на претенции при настъпване на застрахователно събитие.

За правилния избор на застраховател могат да Ви помогнат и неправителствени организации в тази сфера, каквато е Национална асоциация за защита на застрахованите/НАЗЗ/.

Кои са най-честите трикове, които застрахователите използват за зарибяване?

Най-често застрахователите дават различни отстъпки, бонуси и други, за да привлекат своите клиенти. Преди сключване на застрахователния договор трябва внимателно да се прочетат Общите условия, които регламентират, отношенията между потребителя и застрахователя. Обикновено те са написани с много малки букви, трудно се четат и най-често потребителят не може всичко да разбере, предвид специфичната терминология. Обикновено застрахователите не предоставят на потребителя Общите условия преди сключване на договора, а само правила за уреждане на отношенията между страните, а Общите условия предават след сключване на договора. В полиците със ситен шрифт е записано, че с подписването на полицата потребителя приема Общите условия на застрахователя, както и че самата полица представлява писмено предупреждение, че след изтичане на 15 дневен срок от последната платена вноска договорът се счита прекратен. Така например, ако Вие плащате разсрочено своята премия/цената на застраховката/ и не платите в срок текущата си вноска, на 15-я ден договорът ще бъде прекратен. Най-често потребителите въобще не знаят за това. Друг вариант е договорът за застраховка да има т.н. франшиз /самоучастие/, което се прави с цел да се предложи по-ниска цена на застраховката. Но наличието на франшиз означава, че застрахователя не плаща цялата щета, а само част от нея, а може и въобще да не я плати, ако стойността на щетата е по-малка от определения франшиз. Това зависи от вида на франшиза, колко процента е договорен /обикновено е определен процент от щетата/ и т.н.

Задължително ли е работодателят да прави застраховки за работниците си,  какви и в коя сфера?

В България задължителни застраховки са : „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт, други застраховки, установени със закон. Докато във Франция например задължителните застраховки са близо 100 на брой, в България те са малко на брой и са свързани с рисковите професии.

С Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ се определят условията и редът за задължително застраховане за риска "трудова злополука" на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Съгласно тази наредба на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Не подлежат на задължително застраховане по реда на наредбата работниците и служителите, които са застраховани на друго основание за риска "злополука", включително военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и служителите от Министерството на вътрешните работи. Разходите за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" са за сметка на работодателя. Задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива следните рискове:

1. смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;

2. трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;

3. временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.

Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. На задължително застраховане подлежат също адвокати, строители, проектанти, архитекти, нотариуси и други професии, при които съществува риск клиентите им да бъдат увредени.

Ако работата е рискова има ли право работникът да изиска от работодателя си да му направи-по-сериозна, по-скъпа, застраховка „Живот“, например?

Няма как работникът или служителят да влияе на работодателя при избора на застраховка „живот“ и нейните покрития. Ако желае той може да си направи своя застраховка „живот“ и/или „злополука“ със желаните покрития и суми.

В кои сфери при застраховането засичате най-често измами?

Най-често измами сме срещали при имущественото застраховане – например застраховка „каско“, също при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кражби на МПС и др.

Как стои темата със застраховането „живот“ при теглене на потребителски кредит? Често потребителите са задължени от банките да приемат такава застраховка, а сумата й се начислява към кредита. В последствие обаче са не малко случаите, при които застраховката не покрива дължимото при смърт или тежка болест на потребителя, когато то той е изпаднал в невъзможност да изплаща заема си. С кредита са натоварени близките или поръчителите.

Груповата застраховка “живот“ и/или „злополука“ на кредитополучатели и/или кредитодържатели е много полезна застраховка. Нейната идея е тогава, когато лицето не е в състояние да плаща поради злополука или тежко заболяване или поради настъпила смърт, застрахователят да поеме този риск и да заплати на съответната банка дължимата сума, а не кредитополучателят или неговите наследници. Действително много често банките по различен повод отказват да изплатят застрахователно обезщетение. Нашият съвет към тези лица е да си търсят правата, включително и по съдебен ред, ако застрахователят откаже да изплати сумата на съответната банка.

Ако смятаме, че сме ощетени от застрахователя си към кого трябва да се обърнем и какви действия трябва да предприемем?

Ако смятате, че застрахователят не Ви е изплатил цялостно обезщетение или отказва да Ви плати, можете да пуснете жалба до Комисията за финансов надзор, с копие до застрахователя. Важно е да се знае, че Комисията не може да задължи застрахователя да Ви плати, но ще направи проверка, ще изиска становище и документите по щетата от застрахователя и ще му наложи административна санкция, ако неправомерно Ви е отказал или не е спазил 15-дневния срок за плащане на застрахователно обезщетение, който тече след представяне на всички изискуеми документи.

Ако и тогава не Ви платят, трябва да търсите правата си по съдебен ред, чрез завеждане на пряк иск срещу застрахователя. Имайте предвид, че единствено влязлото в сила съдебно решение може да задължи застрахователя да Ви изплати застрахователно обезщетение.

Можете да се обърнете за съвет и към Национална асоциация за защита на застрахованите/НАЗЗ/ при проблеми със застрахователите, свързани с неплащане на щети или частично плащане при настъпили застрахователни събития, както и при настъпило ПТП със или без пострадали лица. Специалистите от асоциацията ще Ви помогнат да получите адекватно застрахователно обезщетение във всеки един случай. В сайта на асоциацията www.nazz.bg може да намерите полезни съвети в тази сфера.

Интервю на М. Манолова