Димитър Назъров/вдясно/ се оплака на министър Стойнев, че няма кадри |
Българското образование не произвежда кадри, от които бизнесът има нужда. Пълно е с мениджъри и юристи, а трябват инженери, специалисти или поне хора със занаят. Това заяви днес в Хасково на среща с местния бизнес министърът на икономиката Драгомир Стойнев. Първата му спирка бе машиностроителното предприятие ПИМ. Там министърът научи с изумление, че работата кипи с пълна сила, поръчките валят, продукцията има пазар, но няма подготвени кадри за разширяване на бизнеса. „Към настоящия момент ми трябват 40-50 души. Специалисти в обработване на метала, заварчици, инженери, технолози. Но не мога да намеря“, разочаровано сподели собственикът Димитър Назъров. Условията били атрактивни - командировки в чужбина, 1000 лева средна заплата и други екстри. Но липсват желаещи. „Идват тука едни момчета, които могат да се научат, но поне трябва да имат някаква база“, намекна за качеството на новите кадри той.
Работата е там, че образованието – и средното, и висшето, не доставя на бизнеса квалифициран персонал. Затова е нужно ново финансиране на училищата, заключи Стойнев. „Парите не трябва да вървят с ученика (както е досега - б.а.), а с резултатите му“, заяви министърът. И подчерта, че за следващата бюджетна година образованието става главен приоритет на правителството. Не можело вече да се отлага промяна в системата. На въпрос значи ли това, че ще се промени сега съществуващата система на делегирани бюджети, които се формират от годишната субсидия за всеки ученик, Стойнев бе пределно ясен: „Това е от компетенцията на образователния министър Клисарова, но моето мнение е, че делегираните бюджети трябва да отпаднат“.
Омагьосаният кръг на образованието бе илюстриран още по-добре от Назъров: „Нашите кадри са от Механото. Там обаче вече няма специалности „Заварчик“, „Студена обработка на металите“ и други, от които имаме нужда“. Вместо това има специалности, които са по-атрактивни за децата, като нещо с компютър или нещо с разширено изучаване на чужд език.
Най-посетените/ и богати/ училища пък са езиковите и математическите гимназии.
Подобно е и положението във ВУЗ-овете.
Бизнесът да финансира обучението на свои кадри, е едно от решенията на проблема. Другият вариант е да се увеличи времето за стаж в производствените предприятия. „Примерно 50/50 с нормалния образователен процес“, допълни министърът.
Като своя главна задача в правителството той определи нова политика на диалог и взаимоотношение с бизнеса. Разширяване на отношенията с онези държави, в които има растящи пазари. И като резултат - решаване на главния проблем за страната и в частност Хасково – намаляване на безработицата.
Георги Христов
Бизнесът върви, но не може да се разширява поради липса на персонал, стана ясно след обиколка из завода |
Делегираните бюджети в училищата трябва да отпаднат, категоричен е министърът на икономиката |