След дълго и мъчително (главно за избирателите) боледуване българският парламентаризъм се спомина. А т.нар. политическа класа доказа своята абсолютна несъстоятелност. И още веднъж потвърди, че партийните, олигархичните - всеки със свои собствени олигарси - и, най-вече, лични интереси винаги са стояли над националните.
Провалът на вотът на недоверие към кабинета - неумно безсмислен в своите мотиви - срина доверието в Народното събрание (което и без това бе обидно ниско) до точката на замръзване. Фактически това бе предизвестен финал. От самото начало на работата на този парламент стана ясно, че господстваща „парламентарна" тактика ще е „иди ми - дойди ми": кеф ми е да вляза в зала, влизам; ако съм станал сутринта наопаки, не влизам; седя като пукъл на банката, но не се регистрирам (но не пропускам деня за заплата). И тон зададоха Бойко Борисов и Волен Сидеров.
Да внесеш вот на недоверие и да избягаш от дебата с чисто популистки аргументи, че доказваш зависимостта на БСП и ДПС от Атака - както разпалено обясни Борисов - сочи, че политиката не ти е призвание, а хоби, което дори не владееш добре, и по-добре да се захванеш с пчеларство.
Неадекватно е и поведението на Станишев и Местан, които очевидно не направиха максимално възможното този дебат да се състои. И ако - като смята лидерът на столетницата - с бламирането на дискусията „ГЕРБ са си спестили резила и боя", то спокойно можем да твърдим, че подкрепящите правителството парламентарни групи си „спестиха" възможността да го защитят: с факти и аргументи. Там, където в нормалните демокрации става това - от парламентарната трибуна, а не на площада, раздавайки автографи на „контрапротестиращи.
И двете страни показаха своята слабост - Борисов в аргументацията, извън популистките изхвърляния и привлекателното за платената улица анти-говорене, предназначени за оредяващата му партия и по-скоростно топящия му се електорат, Станишев и Местан в умението за пълна мобилизация за предстоящия „бой". А сигурно и двамата имат поне по пет аса в тестето, за да направят дебата възможен. Но?
По всичко личи, че утре циркът ще се повтори. Явно за стоте дни на кабинета „героите" са уморени - герберите от собствената си неадекватност, останалите - от опитите да се борят с безсмислието на опонента с някаква логика.
Очевидно само Волен Сидеров умора няма. Но да се покрие от парламентарен дебат не под бялата маса на „Врабча" 1, а чак в Брюксел е симтом за политическа парвенющина. В европейската столица, където на неговата партия се гледа с толкова добро око, колкото на гръцката „Златна зора", в краен случай снизходително - като на Марин льо Пен.
И още нещо стана ясно в днешния тъжен ден за българското депутатство. Кой стои зад уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Защото в ден, когато трябва в сградата на съединението и силата да се дискутира вот на недоверие, площадът би трябвало да е препълнен с т.нар. протестиращи, които да защитят своите многодневни крясъци „Оставка!" и изтощените си от надуване на вувузели бели дробове. Да подкрепят онези, с които се прегръщаха през металните огради и викаха „С вас сме!", и които се канеха да бутат омразния кабинет. Йок, казано на майчин език! Сал десетина уморени протестъри, препичащи се на скромното септемврийско слънчице в градинката около паметника на „Св. Климент Охридски". Защото очевидно е подадена команда - дебат няма да има. От кого - не се напрягайте - не е въпрос за сто хиляди.
Не политика - направо Cirque du Soleil. Но така ще е, щом денят за размисъл за българина и тази година бе след избора, а не като при нормалните хора преди него...
Евгени Колев
