„Точния мерник" е роман, който би могъл да бъде написан единствено от Вонегът: провокативен, странен, предизвикващ размисъл. Руди Уолц получава прякора си при злощастни обстоятелства, когато едва 12-годишен, без да иска, убива жена, но историята започва всъщност доста време преди Руди дори да се роди.

Баща му, непрокопсал художник, талантлив единствено в очите на жена си, тръгва да учи в Европа, след като липсата на талант му попречва да влезе в художествена академия. Така той се озовава в Австрия, където същата липса за пореден път е пречка пред следването му, но затова пък се сприятелява с друг пропаднал художник, който по-късно ще стане канцлер на Третия райх.

Историята на Руди Точния мерник и на неговото семейство е толкова нестандартна, че тя може да се зароди само в един не по-малко нестандартен, но творчески плодовит ум като този на Вонегът.

Откъс:

Към още неродените, към всички невинни прашинки от безликото небитие: Бъдете нащрек за признаци на живот!
Аз се заразих от живот. Прихванах го. Дотогава бях прашинка от безликото небитие и ето че най-неочаквано се отвори малка прозирка. Струйнаха светлина и звуци. Гласове започнаха да описват мен и моето обкръжение. Нито дума от онова, което казваха, не подлежеше на съмнение.
Рекоха, че съм момче на име Рудолф Уолц, значи бе така.
Рекоха, че годината е 1932, значи бе така. Рекоха, че се намирам в Мидланд Сити, щата Охайо, значи бе така.
Не млъкнаха. Година след година трупаха подробност след подробност. Та чак до ден днешен. И знаете ли какво казват сега? Казват, че годината е 1982 и аз съм навършил петдесет.
Дрън-дрън!

Баща ми се казваше Ото Уолц и когато през 1892 година се отворила неговата прозирка, разбрало се, че покрай другото е наследник на богатство, спечелено главно от производството на едно шарлатанско лекарство, известно като „Церът на свети Елмо". То представлявало лилаво оцветен чист спирт, ароматизиран с карамфил и корени от зарзапарила и смесен с опиум и кокаин.

Както казват майтапчиите, съвсем безвредно, ако не го спреш!