Статус във „Фейсбук” на 42 годишният смолянчанин Динко Говедаров, не само предизвика стотици одобрения в интернет пространството, а и дълбок размисъл за човешките ценности. Дали те все още могат да се срещнат -просто ей така.
Родопчанинът е повече от изненадан от доброто, на което става свидетел. Направено от напълно непознат- на също толкова непознат, когото среща случайно. Затова и възкликва:
„Добрината, която вече я има само по книгите. Добрината, която стопля сърцата ни, все още я има!”
Публикуваме статуса му едно към едно:
Ехееееее, слава Богу, има и добри хора на този свят !
Ето какво ми се случи днес:
Ходих на Пловдив с едно семейство възрастни хора. Аз им бях шофьор. Като си го изписват дядото, трябва да се плати не много голяма сума за престой, но непосилна за тях. Аз естествено, също нямам пари и отивам с бабката да търся някакъв вариант, за да си вземем дядото и да се договорим с някой от администрацията да изпратим парите от Смолян с куриер, и те да ни изпратят документите обратно. В тази болница обаче не е като в нашата -да можеш да отидеш в еди кой си кабинет или пред кабинета, и да чакаш да дойде съответния административен шеф или лекар.Там вратите са с кодове и не можеш да припариш. Обяснявахме се на 2-3 мед.сестри да извикат някой, който може да разреши нашия проблем и те накрая казаха,че ще викнат старшата сестра.
Обаче тя била на някой друг етаж и...
През цялото време на коридора (коридорът пък е 2 на 3 метра) седеше на стол един човек на видима възраст около 60 години. Изведнъж човекът стана и каза: „Бих искал да ви помогна”.
И изкара пари и даде за да се плати таксата. Ние гледахме няколко секунди втрещено.
Напълно непознат човек изкара пари и плати за напълно непознат.
Естествено взехме му адреса и телефона на човека, който се оказа, че е от кв. "Долни Воден" на Асеновград, за да си му върнем парите, но останахме очаровани от добрината.
Добрината, за която вече четем само по книгите. Добрината, която я има в чиста форма само в малките селца, забутани в дълбоката провинция. Добрината, която стопля сърцето ти.
Пътувам аз обратно към Смолян и си мисля, че все още има надежда ...
Бел. на редакцията: Статусът е публикуван във дневника на Динко Говедаров на 2 октомври
Снимка: Личен архив
