Близо 30 млн души по света живеят като роби. Някои от тях са малолетни и омъжени насила. Други биват експлоатирани на работното място. Трети са принудени да проституират. Днес няма страна по света, в която да няма роби.

Луиза е само на 14, когато едва не ослепява след жесток побой, нанесен ѝ от нейния сутеньор. Тогава тя бяга от него - мъжа, който година преди това я изнасилва за първи път. Не след дълго Луиза научава, че роднините ѝ в Африка са убити. По телефона нейният сутеньор ѝ разказва, че той е изпратил убийците. Такава е ужасяващата съдба и на много други момичета по света.

Навремето Луиза пристига от Африка в Германия, за да ходи на училище. Така поне си мислела тя - това ѝ бил обещал мъжът, който преди години бил на посещение в родното ѝ село и с чиято помощ тя дошла в Европа. Луиза e сирак и в Африка е трябвало да се грижи за себе си сама, така че тя бързо склонила да напусне родината си в името на по-доброто бъдеще в Германия. Там обаче момичето било принудено да проституира. "Положих вуду-клетва, че няма да ходя в полицията", разказва то на репортерка от Дойчландфунк. Луиза все пак се решава на такава стъпка след като получава кървене. "Можете ли да си представите какво е за едно 14-годишно момиче да кърви - и то постоянно, в продължение на седмици?", пита репортерката.

Русия - на шесто място по броя на модерните роби

Междувременно Луиза е включена в програма за защита на свидетелите и е настанена на тайно място в Южна Германия. Тя се е отървала от мъките си, но много други като нея още не са. Близо 30 милиона души по света имат подобна съдба - те са превърнати в модерни роби, гласят резултатите от актуално изследване на фондация "Уолк Фри", излизащо под заглавието "Глобален индекс на робството 2013". За фондацията се твърди, че е основана от австралийския магнат Андрю Форест, а хора хора като Бил Гейтс и Ричард Брансън щедро я финансират.

Според документа най-много модерни роби има в Африка и Азия. Списъкът се оглавява от Индия, Китай, Пакистан и Нигерия. В първата десятка влиза също и Русия. По друг показател - брой роби на глава от населението - първа е Мавритания, следвана от Хаити и Пакистан. В тези страни принудителните бракове с малолетни са широко разпространени. От изследването става още ясно, че в света няма нито един континент или дори отделна страна, в която да няма хора, превърнати в роби.

"Формите на модерното робство са твърде различни", казва за Дойче веле авторът на проучването Кевин Бейлс. Той обяснява, че най-разпространената в Русия форма на робство е сексуалната експлоатация, в Молдова - търговията с хора, в Бразилия - експлоатацията на домашни прислужници, а в Китай - принудителният труд.

Къде е Германия?

Проучването включва и интервюта с 10 500 души в Германия, живеещи в условията на модерно робство. "Много е трудно обаче да се посочат конкретни цифри, тъй като в много от случаите става въпрос за прикрити престъпления, които трудно се измерват", посочва Бейлс. "Робството е като епидемия - докато сме в търсене на точни данни за явлението, нови и нови хора биват превръщани в роби или направо умират, без някой да може да им помогне", казва авторът на това първо по рода си изследване.

В детската правозащитна организация "Terre des Hommes" приветстват изследването на фондация "Уолк Фри". Те са доволни най-вече от дефиницията за робство, съдържаща се в документа: "Те определят като робство всяка дейност, съдържаща някаква форма на принуда, например сключването на брак от малолетно лице", казва Барбара Кюперс от германския клон на "Тerre des Hommes". "Именно затова в нашето изследване броят на модерните роби в света е значително по-висок, отколкото в данните на Международната организация на труда или на американското външно министерство например", уточняват от фондация "Уолк Фри".

Проучването съдържа призив към страните да се захванат по-сериозно с проблема. Експертите се надяват, че "Глобалният индекс на робството 2013" ще засили натиска върху отделните правителства по света. "Много от тях нямат никаква представа за мащабите на проблема в собствените им страни. Това важи също и за индустриални държави като Германия", изтъква правозащитничката Барбара Кюперс.