Професор д-р Таня Търновска изследва зависимостта между въздуха в Димитровград и заболеваемостта на населението от 1980 година

Има ли връзка между заболеваемостта на населението в Димитровград и замърсеността на въздуха - това изследва в продължение на над 30 години професор д-р Таня Търновска от Медицинския университет в Пловдив.  Потърсихме я за коментар още преди три седмици, когато темата за обгазяването със серен диоксид бе актуална. 

Към днешна дата въпросът дали замърсеният въздух, влияе върху населението в града и Общината пак е актуален. Предлагаме ви интервю, което дава представа да научното проследяване на проблема за качеството на въздуха над Димитровград, който има своята над 30-годишна история. 

- Проф. Търновска, вие дълги години имате наблюдения върху връзката между въздуха в Димитровград и заболеваемостта на населението. Какво показаха вашите изследвания в годините?

- Първите ни изследвания, анализиращи връзката между нивото на атмосферното замърсяване и здравето на населението в Димитровгад започнаха през 1980 г., когато основните промишлени предприятия работеха с пълен капацитет, стари технологии, несъвършени или липсващи пречиствателни съоръжения и бяха източници на огромни количества атмосферни емисии. Според литературните данни атмосферните замърсители в селищната среда оказват измерим здравен ефект след въздействие от 2 до 4 години.

Затова в характеристиката на атмосферното замърсяване от този период включихме всички съществуващи данни от началото на функциониране на Единната национална система за мониторинг на атмосферното замърсяване (1973 год.). Резултатите показаха, че при примитивното спрямо днешните стандарти ръчно пробовземане, средногодишните концентрации на общосуспендирания прах са били около 3 пъти над ПДК (пределно-допустима концентрациия), но са достигали до 5.6 пъти над ПДК (1983 год.), при това процентът на пробите надвишаващи ПДК през всички години (1973 г.- 1986 г.) е бил над 90%.

Системното замърсяване със серен диоксид е достигало средногодишна концентрация до 6.4 пъти над ПДК. Важно е да отбележим, че този замърсител има еднопосочно и сумарно комбинирано действие върху здравето със сероводород (нива около 3.5 пъти над ПДК), с изключително агресивния флуороводород (с нива до 4 пъти над ПДК), азотен диоксид и пр. Общата заболеваемост по обръщаемост на населението за медицинска помощ (1980-1986 г.) в Димитровград показа значително и достоверно по-високи нива от средните за страната. При децата (0-14 год.) особено впечатление правеха 3 пъти по-високите нива на Астма и Хроничен бронхит, както и по-високият (макар и не толкова) относителен дял на болестността от Остри инфекции на горните дихателни пътища, Анемии, Възпаление на средното ухо и мастоидит, Инфекции на кожата и подкожната тъкан. При възрасните (15 и повече години) общата заболеваемост системно беше с около 33% над средната за страната, като най-силно изпъкваше групата на дихателните заболявания.

 Настъпилият срив в промишленото производство след 1989 доведе до рязко спадане на емисиите, респ. – концентрациите на атмосферните замърсители в града. В науката най-ценни са продължителните, многогодишни изследвания защото отразяват промените в здравното състояние на населението при различни нива на замърсяване. Използвайки уникалната възможност да сравниме заболеваемостта на населението, живеещо при напълно съпоставими природни, комунално-битови, здравно-организационни и други условия, но при различно по степен атмосферно замърсяване, започнахме втори цикъл изследвания. Най-напред обработихме статистически и анализирахме данните за заболеваемостта на населението след 1989 год. Резултатите бяха еднопосочни и категорични – спад беше отбелязан още в края на 1990 год., а в края на 1992 г. общата заболеваемост за първи път се изравни със средната за страната, както при децата, така и при възрастните. Честотата за групата на дихателните заболявания също намаля, но остана по-висока от средната за страната. Това вероятно се дължи на настъпилите увреждания в дихателната система в резултат на предшестващи дихателни заболявания при голяма част от населението. Нещо повече – учени от Япония, Великобритания и др. страни съобщават, че поради настъпили усложнения и хронифициране на дихателните заболявания в по-късна възраст, дихателната патология персистира десетилетия. Полученият резултат е важен защото има голямо икономическо значение, тъй като здравните разходи са пряко свързани с него, както в близък план, така и в перспектива.

 Много силно впечатление ни направи „движението” в заболеваемостта от Остър инфаркт на миокарда. Очаквахме, че стресогенният ефект на тежката социално-икономическа криза (безработица, дефицитно хранене, криминогенна обстановка, липса на възможности за организиране на пълноценен отдих и др.) ще доведе до повишаването й. Бяхме изненадани, че резултатите показаха обратното – 0.86 ‰ (1990/92 г.) при 2.55 ‰ (1987/89г.) при висока степен на статистическа достоверност на разликата. Този резултат е показателен защото сърдечният инфаркт е заболяване, което в почти 100% се регистрира, докато за леките респираторни заболявания например, пациентите може изобщо да не потърсят медицинска помощ и да останат нерегистрирани.

Проведохме и многобройни параклинични изследвания на деца (функционални, хематологични, имунологични, експозиционни тестови и др.) в продължение на 9 години. Резултатите затвърдиха убеждението ни, че дори и нискостепенното атмосферно замърсяване влияе негативно върху здравето. В обобщение искам да подчертая, че продължителната експозиция с атмосферни замърсители в млада възраст води до по-ниското качество на живота в следващите периоди.

-В последните месеци темата за обгазяването на Димитровград стана много актуална, какви са вашите наблюдения, може ли това да е причина за изостряне на дихателни заболявания при деца и възрастни?

 -Ще отговоря ясно, убедено и категорично – ако източникът на данните, показващи „изостряне на дихателните заболявания” е сигурен, т.е. ако първичната информация е правилно събрана и обработена и данните от съвременна система за мониторинг на атмосферното замърсяване показват повишени нива на серен диоксид, нямам съмнение, че между тях може да има причинна зависимост. Причинността на връзката между дразнещото действие на серния диоксид и дихателното здраве е безспорно доказана. Освен това предполагам, че при прецизен преглед на данните ще се установи наличие и на други замърсители, които може да не надвишават допустимите им нива, но да имат сумарен, утежняващ ефект със серния диоксид. Към горепосочените примери се включат прах и озон. Комбинираното им влияние се позитивира не само като увеличена честота на острите дихателни заболявания при децата, но и като обостряне на хроничните дихателни болести при възрастното население.

Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система (над 90 % се задържат в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система). Здравните му ефекти се характеризират с голямо разнообразие, като се отчита и различна индивидуална чувствителност. Високи концентрации на серен диоксид днес са установяват главно при аварийни случаи, когато предизвикват дразнене на очите, носа и гърлото, кашлица и задушаване. Други ефекти върху здравето са главоболие, общ дискомфорт и тревожност. Многократното или продължително излагане на умерени концентрации може да предизвика възпаление на дихателните пътища, хрипове и увреждане на белите дробове. Хронифицирането на патологичните промени е свързано с прояви от страна на кръвотворната, сърдечно-съдовата и отделителната системи, рязко намаляване на фагоцитарната активност, респ. неспецифичната резистентност на организма, което води до по-чести възпалителни заболявания на дихателната система.

Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората страдащи от бронхиална астма, сърдечно-съдови или хронични белодробни заболявания. Астматиците са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид в сравнение със здравите хора, като децата с астма са особено рисков контингент. При тях експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания. Поради многобройните му вредни влияния и широко разпространение, серният диоксид е класифициран на 4-то място от 400 замърсителя.

 Тъй като въпросът Ви е съвсем конкретен, не се спирам на приноса на автотранспорта в общата картина на замърсяване, в т.ч. и от функционирането на известния димитровградски пазар, но трябва да се има предвид, че с ауспоховите газове се отделят над 200 вида замърсители.

 -Може ли повишеното съдържание на серен диоксид във въздуха да предизвика спазми и при малки деца?  

-Да, разбира се. Могат да се посочат многобройни примери, които доказват това. Loyo-Berrios N. I. и кол. проучват зависимостта между честотата на астматичните пристъпи сред населението и отдалечеността от различни източници на замърсяване и установяват, че при емисии над 100 t/год. пристъпите от астма се увеличават със 108 %. Atkinson R. et al. установяват позитивна връзка между болничния прием и атмосферното замърсяване в Лондон, като отбелязват, че финият прах и серният диоксид са свързани главно с респираторните заболявания при децата. При анкетно проучване на здравния риск за респираторното здраве от замърсяването на атмосферния въздух, проведено сред 20275 деца от България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия е изяснено, че честотата на бронхит и астма е висока и засяга голяма част от подрастващите (Никифоров Б. Т. и кол., 2003). Мисля, че не е необходимо да изброявам други примери - това е доказано.

За да не обременявам отговора си не се спрях подробно на природо-климатичните предпоставки за задържане на атмосферните замърсители в Димитровград - равен терен, ниска скорост на движение на въздуха, чести мъгли и др. Те са реален факт, който не бива да се пренебрегва. Това означава, че дори при краткотрайно повишаване на концентрациите на атмосферните замърсители („краткотрайно обгазяване”), населението е изложено на въздействието им по-продължително време.  

 -Чисто теоретично, какъв изход от ситуацията в Димитровград виждате вие като изследовател на този проблем?

Науката и практиката отговарят еднозначно: Пълно екологизиране на производствата, правилни градоустройствени решения, благоустрояване, поддържане на добра текуща хигиена на селищната среда. Това, което според мен трябва най-напред да се направи е да се изчислят здравните загуби – преки и косвени. Те трябва да станат „видими” за обществото и управляващите за да се осъзнае сериозността на проблема.

 В доклад от септември 2012 г. Европейската агенция по околна среда отбелязва, че влошеното качество на атмосферния въздух всяка година причинява около половин милион преждевременни смъртни случая на територията на Европейския съюз и намалява продължителността на живота средно с почти девет месеца. Данните показват, че всеки европеец ползва средно половин ден отпуск по болест годишно заради заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Само  промишленото замърсяване на въздуха (без  разходите за вреди от транспорт, домакинства и повечето селскостопански дейности) е струвало на Европа 169 милиарда евро през 2009 г., т.е по 200-300 евро на всеки европейски гражданин. 

И накрая, позволете ми, моля да благодаря на димитровградската общественост и на всички, които са подкрепяли работата ни в трудния период на прехода.

Интервю на Таня Вълчева