Представители на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ и на Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства /РКЗНМ/ пристигнаха днес в Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС. Те са на оценъчна визита в страната ни, а от всички административни центрове експертите са избрали Кърджали. За 14 ч. днес в голямата зала на Бизнес-инкубатора е насрочена срещата им с местните власти и институциите.
Преди обяд в хотелска конферентна зала еврогрупата се срещна с представители на местни неправителствени организации, но при закрити за журналистите врати. Няма яснота дали и срещата с местните власти няма да бъде инкогнито.
В днешната среща с местните власти в Кърджали е предвидено да се включат Далибор Джилек – член на Изследователския институт на икономическия цикъл на Чехия, Хендрика Самсън – член на подобен институт в Холандия, Камила Тесени и Тобиас Бергман – членове на Секретариата на ЕК срещу расизма и нетолерантността. Представители на комитета на Рамковата конвенция са Анастасия Спилиаполу от комитета на Швеция, Арзу Агдасай-Сизан от Азербайджан и Сара Бъртън, член на Секретариата.
Председателите на 3 сдружения за турска култура и изкуство и на учителите по турски език от Южна България са поставили проблема за все още незаличените в регистрите български имена на турците, както и за често изискваните декларации за идентичност на имената. Това заяви пред БГНЕС Мюзеки Ахмед, лидер на сдружението за турска култура и изкуство, участвал в засекретената среща. Той е алармирал за бездействието от страна на СЕМ по отношение на крайните националистически предавания на тв СКАТ и същевременно е подчертал, че по националния ефир не се излъчват програми за етнокултурата на малцинствата у нас.
Мюзеки Ахмед е информирал европейските експерти за натиска върху ученици от елитна гимназия в Кърджали заради участието им в репетиции и спектакли на Ансамбъла за турски песни и танци при възстановеното читалище „Юмер Лютви”. На срещата се е обсъдил и проблемът с изучаването на майчиния език в училище, и с издаването на книги.
След представителите на турските сдружения в залата при евроекспертите са влезли и пратеници на помашките клубове от региона.
БГНЕС припомня, че предложението на ДПС турският език да стане задължителен в училищата за децата от етноса не намира подкрепа в парламента и до днес. Федерация „Справедливост-България” с централен офис в София все още очаква лиценз за ефирно радио на турски език. Клаузите в Рамковата конвенция за малцинствата са с препоръчителен, а не ултимативен характер. От 2 000-та г. насам БНТ излъчва всеки ден 10-минутна информационна програма на турски език, а през октомври 2012 г. парламентарната група на Атака предложи нов Закон за радиото и телевизията. Предложението обаче бе насочено срещу излъчване на програми за български граждани, чийто майчин език не е български, както и срещу предавания на малцинствени езици, и въпреки широкия обществен дебат, до напрежение не се стигна.
Визитата на антирасистите от Брюксел всъщност е започнала вчера в София, като през целия ден са провеждани разговори с неправителствени организации. Посещението ще продължи до 15 ноември. Програмата на гостите предвижда утре преди обяд среща в Комисията за защита от дискриминацията, с националния омбудсман в приемната му и в СЕМ съответно от 9 ч., 10,45 ч. и от 12 ч. Срещата в Съвета за електронни медии е тематична по въпросите на медиите и езика на омразата. Следобед от 14,30 ч. в МВнР ще се обсъждат ромското включване и интеграцията на малцинствените общности. Делегацията на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за малцинствата вечерта ще се срещне и с представители на Националния статистически институт, мястото се уточнява. В четвъртък ще се състои тематична среща по въпросите на говора на омраза и престъпленията, за свързаното с тях законодателство и с обучение на определени служители.
Оценъчната визита на пратениците на ЕК срещу разисма и нетолерантността и на Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства съвпада с българската криза с бежанците и със зачестилите прояви на ксенофобия.
