Генерал Стоян Тонев навършва 60 на 3 декември и се пенсионира като директор на ВМА. Как се чувства един преуспял и уважаван човек по средата на жизнения си път, откъде е тръгнал, на какво държи най-много и накъде ще продължи, разказва самият той пред "Стандарт".

- Ген. Тонев, как изглежда животът няколко дни преди човек да навърши 60?

- Бих казал - няколко дни преди да се навършат 122 години от създаването на ВМА. В живота на всеки човек има моменти, когато ситуацията се изчерпва. Но тогава в никакъв случай не трябва да разглеждаме нещата като край, а като ново предизвикателство. 12 години е дълъг период и човек не трябва да се опитва да прави равносметка, а по-скоро да живее с мисълта, че е поставил основите на нещо, което ще се развива и, дай Боже, ще става още по-добро. Положителното е, че в толкова важна и структуроопределяща институция като ВМА смените се извършват винаги по интелигентен и разумен начин. Още повече, че след като ВМА захранва цялата система в държавата с началници, логично е поне и в нашата система да има двама-трима души, които да са равностойни. И да няма разлика в тяхното мнение за целта, а по-скоро за начина, по който тя трябва да се постигне. Разбира се, имам фаворит за наследник, но ми е интересно как ще се получат нещата в система, когато нещата не са на 100% ясни. Това ми напомня за популярен анекдот от времето на смяната на Хрушчов. Чорбаджията имал куче, то остаряло и той го пенсионирал. Взел ново и младо. Една нощ се връща в 2 часа от кръчмата - мъгла, тъмно, кучето го лае. Той взема тояга и го набива. Младото куче отишло при старото и запитало: "Всичко ми е ясно през деня на слънцето и през нощта под луната. Но когато има мъгла, как да разпознавам кой е чужд и кой е свой?".

"Когато има мъгла, не се лае нито по чужди, нито по свои"

отговорило му старото куче. Но най-важното е, че ВМА не само работи, а и използва всички иновации за диагностика, лечение и организация.

- Казахте, че това не е край, а ново начало - какво ще бъде то за вас?

- Първо ще напиша няколко книги, които съм отлагал във времето заради заетостта си. Те са свързани с професията - за медицинските мотиви в античността, за великите българи Евлоги и Христо Георгиеви и нашата болница в Истанбул, за проказата, туберкулозата и сифилиса в "Илиада" и "Одисея".

- Откъде е това увлечение към историята и литературата?

- Когато човек търси основите на държавата, на рода си, той стига, без да иска, до неща, които сякаш нямат пряка връзка. Но всичко идва от отношението към традицията, тъй като реално през цялата история човечеството не е променило фактите, а само тълкуването им. Да кажем, че едно заболяване се познава повече от 4 хил. години, но тълкуването на фактите се променят с времето. А дали в момента нашето тълкуване е най-правилното е под въпрос.

- Ние, българите, държим ли още на рода и традицията, или загубихме връзката с предците си?

- Не, не сме я загубили. Въпросът е по-скоро в отношението към хората, които се стремят да запазят традицията и основите на държавността. Понеже българинът е прекалено прагматичен, той винаги подозира нещо друго - а не вижда чистия алтруизъм. Когато направиш дарение на музей, чуваш израза: "Абе, колко ли грехове има да изкупува?!" Другото често срещано тълкувание е, че по този начин си постилаш пътя към пари или нещо, което искаш да спечелиш. А понякога, както казва Фройд, пурата си е просто пура. Човек не може винаги да търси ползата в постъпките си. Понякога добрата идея се осъществява след 100-200 години, но това не означава, че тя не е била добра още в началото. Както казва Бенджамин Франклин,

никой не знае какво ще излезе от едно бебе

в което си инвестирал грижи, притеснения, пари.

- Защо смятате, че Христо и Евлоги Георгиеви са сред най-великите българи?

- Защото съчетават патриотична идея, наука, образование и чист алтруизъм. Те са били уважавани хора и през турската епоха, защото са строели болници, училища. Тяхното богатство е съпоставимо с това на сегашните олигарси и милиардери, но те са направили нещо съвсем различно. Пример - братята са били убедени, че Стамболов е бандит, и когато им е поискал пари, са го изгонили. Когато той идва на власт, те са били депутати. Стамболов касира избора им, въпреки че са направили всичко за България. Той действа по същия претекст, по който не дадоха на царя да се кандидатира за президент на България - не са живели 5 години в страната. Тоест в политика нещата изобщо не са се променили. Друг пример е Васил Априлов, който първо е направил парите си от контрабанда в Русия, а след това е построил Априлската гимназия.

- Дали сега народът наистина се е разделил на две, или някой го манипулира?

- Народът се е разделил поне на десет. Това е вечният проблем в България. При нас всеки защитава своето село и градче. Няма го широкия поглед, че общата полза ще се отрази и на него.

- Има ли надежда за България, или ще изчезнем, както все по-често се чува от едно или друго място?

- Това са лозунги, които се появяват в криза. Няма да се сбъднат. По-скоро представата на ултранационалистите за страната ни ще се промени. Но кое е по-доброто - дали да сме част от глобализирания свят, от Европа или Азия? Това е по-скоро въпрос на развитие, а не на оцеляване. България е минала периода, в който оцеляваше. Смесването на нациите води до много хубави черти - като при Пушкин и Александър Дюма-баща. В България най-трудният момент е бил през XV век, когато българите са паднали под 300 000 души - санитарният минимум на оцеляване. А най-хубавите периоди на България са били през 1812-1856 г. и 1890-1908 г.

Но преекспонираме Възраждането, когато много хора са се гърчеели. А в Израел например има два периода, когато еврейството е щяло да изчезне дори като идея. Единият е бил по времето на Александър Македонски, когато 90% от евреите са се гърчеели или са били македонци - не знам защо Македония е изпуснала този момент! Тоест - всичко това е характерно за всеки народ.

- Изследването на вашия род докъде ви отведе, какво научихте за себе си?

- Проследих хронологията на рода си до1790 г. В България това може да се направи само за фамилиите, в които има попове, защото само архивите на църквите са пълни. И ако нямаш в рода си свещеник, а аз нямам, не можеш да се върнеш повече от 250-300 години назад. Предците ми са били нормални хора - един от дядовците ми е бил търговец на вино. Имаме повечко офицери - 7 души. Но тогава човек или е отивал в църквата, или в армията.

- Откъде са корените ви?

- Баща ми е бил лекар на артилерийски полк. Роден съм в Кърджали, но моят род е от Чирпанско. В него е имало четирима лекари.

- Последвате сте примера на баща си...

- Не като военен, по-скоро като лекар. Когато човек се движи в определена среда, не иска да разочарова родителите си.

По света искат дипломи само за лекари и адвокати

- за нищо друго. Казват: "Направи го". Най-интелигентната част в армията са лекарите и летците. Но начело могат да бъдат само пилоти. На никого не му е хрумвало да издигне кандидатурата на икономист. Защо тогава в здравеопазването непрекъснато се мисли за шеф да се сложи икономист, юрист, финансист? Просто то е система, в която има много пари. И те не отиват пряко до крайния реципиент. Между парите, които влизат в системата, седи касата за посредник. За разлика от другите сфери печалбите отиват в логистиката, във фирмите, които обслужват здравеопазването. Така винаги се стига до това, че решенията, свързани с пари, не са свързани с лекарите и шефовете на болници, а с ползата на фармацевтичните компании. Както и с това, че всяка нова технология, колкото и скъпа да е тя, се оправдава с ползата за пациентите. И това не зависи често дори от обществената нагласа. Една технология, която сега засяга 10 човека и е много скъпа, след 5 години ще спаси милиони. Изчислението на прихода, разхода и ползата в медицината е много относително.

- Дали скоро ще се вдигне "мъглата" от нашето здравеопазване? Ще стане ли то по-нормално?

- Шутът на Луи XIV казал, че на света най-много са докторите. А кралят му отвърнал, че бърка. Тогава смешникът порязал пръста си и тръгнали по улиците с монарха. Оказало се, че всеки му дал съвет как да се лекува. Ако Библията в здравеопазването е написана и в нея има всички отговори, а в момента не само у нас, но и в други страни се пишат нови Евангелия, какво ще стане, ако изведнъж се появи едно апокрифно на Юда? Тоест мъглата идва от това, че прекият подход към промените в здравеопазването е зависим от три основни фактора. Първият е организацията, той е по-важен и от парите. Ето например диспансеризацията или участъковият лекар. Скоро видях значката, с която

участъковият лекар преди 9 септември е пътувал безплатно

в неговия участък с рейсове, файтони и във влак. Организацията решава около 50-60% от проблемите в здравеопазването, но тя трябва да се променя непрекъснато. Освен това добрата организация води ясното посочване с пръст кой е добрият. Въвеждането на компютрите неслучайно беше забавено с 15 години в медицината - това позволява пряк контрол върху работата на всеки лекар. Втората причина е подготовката на кадрите. Един добър университет струва повече от каквото и да е допълнително финансиране на системата, защото добрият лекар лекува по-бързо и ефективно. Третият фактор са парите. Няма система по света, която да е изцяло държавна и изцяло частна. Даже при тоталитарните се заобикаля законът и лекарят пак получава допълнително. Трябва да се създаде конкурентна система. Какво означава "Ние сме най-добрата болница"? Къде си най-добрият? Има си стандарти по света - златни, сребърни, бронзови. Когато една страна има олимпйски и световни шампиони, означава, че тя има детски школи, стадиони, стимулиране на физическата подготовка. Няма ли я тази пирамида, шампионите трябва да бъдат купени.

- Защо у нас не поддържаме тази пирамида?

- Защото всеки иска да е световен шампион. Той даже е сигурен, че е световен шампион - и когато се касае за още пет човека около него, той казва: "Защо пък и те?!"

- Ще успеем ли да рестартираме здравната си система, ясно е, че е на дъното?

- Няма как да не успеем, и то по много причини. ЕС, при всичките му недостатъци, иска да няма инфекциозни заболявания при нас, защото ще отидат и при него. Той иска, когато дойдат туристите му, да имат адекватна помощ, когато има норми за чистота на въздуха, храните - да се спазват. И дали е ЕС, Русия, Америка, само името е различно.

- Вашите деца не са последвали професията ви, това тежи ли ви?

- Понякога се радвам, но ме е и яд. Когато виждам с какви проблеми се сблъсква в системата един млад лекар, си казвам, добре че не станаха. А от друга страна ме е яд, защото тази професия не е само знание, а възпитание, чувства, светоусещане. Затова мисля, че още не се е отделила от религията, свързано ли е нещо с живота и смъртта, винаги се появява един религиозен момент.

- Повечето ви колеги не са ли поне малко атеисти?

- По-скоро циници, защото не можеш психически да издържиш на това натоварване и затова черният хумор е много разпространен между лекарите.

- И грубото отношение към пациентите?

- То е характерно за определени специалности, а не като цяло, чрез него лекарите се опитват да създадат една преграда между емоциите на пациента и собствените. Много често лекарят запомня заболяването, а не пациента.

- Има ли го това усещане у лекарите, че са едва ли не полубогове?

- Има доста анекдоти по този повод. Най-разпространеният е

каква е разликата между хирурга и Господ...

Отговорът е - Господ не мисли, че е хирург. Но за да имат успех, хирурзите трябва да чувстват, че са велики и незаменими, иначе, ако са неуверени, не могат да вземат решения. Тук имахме един колега, който, когато всичко беше успешно, излизаше от операционната, вървеше из болницата, целуваше си ръцете и викаше: Златни ми са ръчичките, той Господ ми ги е дал. Обаче, когато беше неуспешна операцията, затваряше се в кабинета си, пушеше цигара от цигара и казваше: Тези анестезиолози, които нищо не разбират, провалиха хубавата операция.

- Имали ли сте някога желание да емигрирате?

- Аз съм от това поколение, което не само че не искаше, но и не можеше. Но съм искал за година-две да специализирам някъде в меката на медицината. Иначе моите колеги, които по една или друга причина са емигрирали, са го направили заради жена. Много се върнаха отново заради жена. Но в момента не е така, светът е по-отворен, освен това, когато отидеш в една чужда клиника виждаш, че има много умни хора, има и идиоти, както е навсякъде. По-важното е друго, че там се чувстваш равен, а в някои отношения и по-добър от тях, нашите студенти имат по-добра практическа подготовка, отколкото другите. Там има и грижа за теб да се развиваш, докато тук ти пречат. Типичният израз е, че "медицината е занаят като всички останали - краде се, не се получава наготово". Което като го кажеш на един човек от другата страна на бариерата, той се учудва и пита какво е това. По света някой да направи школа е нещо нормално, а у нас в повечето клиники и отделения всеки се стреми

да направи така, че след него да няма никого

да няма кой да го смени. Затова у нас много често един добър специалист няма кой да го замести.

- На кои принципи винаги сте държали като човек?

- Това, което винаги съм се стремял да бъда, е играч в отбор, защото забележете къде сме силни като спортове - в индивидуалните дисциплини. Когато един път направим нещо колективно, като Световното по футбол, волейбола, това е по случайност. Както казва Пеле: Те са толкова добри, че нямат нужда от треньор и организация. Идеалният момент обаче е да има и отбор. Другото е като Шумахер, който казва: Аз съм средно добър, но оборудването и автомобилът ми са най-добрите и затова и аз съм най-добрият. Завистта у нас също е едно положително качество, ние сме сменили с него конкуренцията. Другото е чувството за традиция, но го нямаме и започваме все от начало и средата разбираме, че е било грешка. Така че ни трябва постъпателност и традиция.

- Какво бихте казали на наследника си във ВМА?

- Дано направи много повече неща от мен и по различен начин. Аз съм уверен, че ще успее. Но повече се притеснявам за министъра на здравеопазването да не направи някоя глупост, защото след това ще бъда аз и ще ми усложни задачата.