Емил Кабаиванов |
Опасно разделение на верска основа предизвикват исковете на Главно мюфтийство. Вече имат претенции за собственост върху идеалните централни градски части на Карлово, Стара Загора, Пловдив, Кюстендил, Добрич, Видин, Враца, Монтана, Самоков, Дупница, Ямбол. Вероятно има и други искове, за които тепърва ще научваме. По предварителни данни знаем за 1000 иска в цяла България, става въпрос за 5-10% от територията на големите градове в страната.
Защото собствеността, за която претендира Главно мюфтийство в Карлово, е публична общинска, на други места е публично-държавна. Но! Навсякъде тя е публична. А публичната собственост има едно основно предназначение - да удовлетворява потребностите на всички граждани на населеното място или на държавата. Когато някой поиска да вземе част от нея, тя спира да изпълнява това предназначение и минава в частни ръце.
Това е първото, което само по себе си е неморално и юридически не е издържано като иск. Има решение на Конституционния съд с тълкувателна част, което е от края на 90-те години. То гласи, че публична общинска и публична държавна собственост не подлежи на реституция. Ние твърдим, че Главно мюфтийство не е правоприемник на мюсюлманските общности след Освобождението до 1994 година. Има достатъчно документи в тази посока. До Независимостта на България султанът, който е главният администратор на Османската империя, е и главен духовник на Османската империя. И всички имоти от този характер не принадлежат на местните общности, а са собственост на султана. И аз питам Главно мюфтийство какво общо има с Османската империя и със султана по това време и с какво право претендира за тези имоти?
Има и един морален мотив. Главно мюфтийство иска имоти, които са строени на български земи, завзети от османски завоеватели. Без да са ги купили и без да имат съгласие на българската общност да строят каквото и да било на тази изконна българска земя. На всичкото отгоре в огромната си част тези османски постройки, строени от османски завоеватели, са издигани върху български църкви, върху тракийски светилища. В Карлово е съборен християнският манастир “Свети Спас” над града и с материалите от него е изградена Куршум джамия, и то върху християнската църква “Света Екатерина”. Ние да вземем колоните и тухлите ли? Аз попитах представителя на Главно мюфтийство като какви се изявяват те - като правоприемници на тези османски завоеватели ли? Защото не е Главно мюфтийство, което е строило тези храмове.
В огромната си част тези имоти, за които се претендира сега, са бивши храмове, но в продължение на 100-130 години те не са действали като такива, а българската държава ги е поддържала в добър вид. Някои от тях отдавна са музеи, действащи културни институции, които се ползват от всички, без оглед на вяра и етнос. Аз не знам защо още не съм получил отговор на моето отворено писмо до главния мюфтия, в което го призовах да оттегли иска за Карлово, както и исковете за другите населени места, за да не се отварят рани между вери и етноси в нашите населени места.
Тези рани не са необходими на никого, дори и на Главно мюфтийство, защото в Карлово, Стара Загора, в Кюстендил всички граждани се обединяваме зад каузата да запазим тези части от градовете, които са зелени площи, музеи, независимо дали нашите идеи са леви, или десни. В подписката в Карлово се подписаха над 20 000 души, сред които и наши съграждани мюсюлмани. Опасявам се да не би тези искове да са част от голяма игра, която се играе в София. В своя мандат 39-ото Народно събрание приема специален закон, с който удължава срока на вероизповеданията да претендират за реституция още 10 години, това означава до 2012 година. Това е срокът, в който сега са заведени всички искове в България от страна на Главно мюфтийство. Сегашното Народно събрание в две от комисиите си - по вероизповедания и по правни въпроси, председателствани от г-н Славов и г-н Бисеров, си позволиха в един кратък срок да гласуват единодушно в отсъствието на някои депутати да подкрепят наново внесени промени в Закона за вероизповеданията и да дадат нов десетгодишен срок, както и възможност вече и без нотариални актове и без всякакви документи да претендират за собственост. Значи за всички други граждани реституцията приключи през 2001-2002 година, а за вероизповеданията тя продължава 10 години след това. Сега искат да удължат този срок с още 10 години. Добре че се намериха информирани хора - и председателят на комисията по култура в НС проф. Стефан Данаилов, и директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, които скочиха срещу готвените промени. Защото ако тези промени бъдат приети в НС, ще повторя, ако трябва, и ще потретя, ще дадат възможност Главно мюфтийство да предяви над 1000 иска в цяла България, става въпрос за 5-10% от територията на България в центровете на градовете. Това ще доведе вече до вълнения, които никой не може да каже как ще завършат.
И тъй като кметовете имаме доверието на нашите съграждани да се грижим за общинската собственост и за мира в нашите градове, затова ние като един се изправяме и ще излезем с общо становище в рамките на следващите 10-ина дни. Ще поискаме среща с представители на отговорни институции, за да изразим много категорично нашето мнение. А то е - да бъдат приети законови промени, които да спрат възможността от нови искове, да не бъде приеман законопроектът за промени в Закона за вероизповеданията в този си вид, защото както казах преди малко, това ще донесе лавина от подобни искове. В 99% от промените в Закона за вероизповеданията се възползва Главно мюфтийство, а не Българската православна църква например. Карловци не сме нито ксенофоби, нито националисти, ние сме патриоти. А патриотизмът изисква да защитим общото, да защитим историческата справедливост, която е на наша страна.
Д-р Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово