Бялото е много особен цвят. Ако питате някой художник за него, той ще ви каже, че то дори не е цвят, а неговата липса. Бялото винаги се свързва със светлината. Смята се за цвета на съвършенството. Реално погледнато в себе си то въплъщава всички цветове. Бяло се получава и когато седемте цвята на видимия сектор се слеят.

Преди намесата на великия Нютон се е смятало, че цветът на светлината е бял. Чрез използването на призма обаче той показал как на пръв поглед бялата светлина се разбива на хиляди други цветове. Това е чисто и просто оптическа измама.

Оттук идва и въпросът защо снегът е бял. Отговорът му е много прост – той просто не е бял. Падащите снежинки са нищо повече от падащи прозрачни кристалчета. Бялото в известен смисъл се явява като трик на светлината. Подобен е случаят с облаците и пяната въпреки различните цветове на сапуните.

Тези консистенции отразяват светлината така, че нито един от цветовите спектри не се отразява повече от останалите. Всички те се смесват заедно и се получава бяло. В същото време човешкото око не е дотолкова съвършено, че да ги разграничи.

Същият принцип важи и за много по реални неща, до които можем да се докоснем и традиционно приемаме за бели. Това са например захарта, памукът, млякото, много чистият пясък, дори кокаинът. Бели - да, ама не – те не са бели, прозрачни са.

Като цяло начинът, по който възприемаме цветовете, представлява особена оптическа илюзия. Тя се появява благодарение на светлината и биологичните особености на човешкото око. Светлината сама по себе си е енергия, която обаче се произвежда от различни източници. А те не го правят на еднакви нива и когато говорим за цветове, ние всъщност имаме предвид вълните.

Интересен пример за това е и козината на бялата полярна меча. Дори тя е прозрачна. Колкото и невероятно да звучи, тя просто изглежда бяла на светлината. А когато я поставите на бял, снежен фон, тя просто ще бъде най-прозрачното нещо, което можете да си представите. Странно, нали?