12-те дни между Коледа и Ивановден - 6 януари се наричат Мръсни дни. Това е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този период се смята като зло време, през което действат дяволите, демоните, лошите и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания. Вярва се, че през този период се появяват различни свръхдемонични същества - караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли.
Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско). В Мръсните дни се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите.

На отделни места има поверие, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, когото "канят" на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.

Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце, не се мие и пере, тъй като водата е "некръстена", не се работи с вълна, за да не нападат вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, защото вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат.