2013-а: Обрати и провали в 12 стъпки

14:49, 29 дек 2013 г.
4,378
0
0
Вече сте гласувал/а!

Увеличението на таксите за детски градини взриви Хасково, а кметът бе обсипан с майчина любов

Годината започна с убийство. И завърши с протести. Имаше и добро и лошо, но като цяло нагарча. Какво се опитахме, какво не успяхме да променим и какво се наложи да изтърпим през 2013-та ? Без претенции за изчерпателност, ето един разрез на отминаващата година от гледна точка на хасковлии. Те обърнаха внимание на това.

В първите дни на ЯНУАРИ, градът бе потресен от новогодишн о убийство. Стари приятели се напили, сбили и убили. Може и да е станало случайно, но разправата с трупа е като във филм на ужасите. Анастас напъхва мъртвата си дружка по чашка Джоко в багажник и по тъмни доби го хвърля в дере на десетки километри от Хасково. За това престъпление все още няма наказание, даже няма и приключило на първа инстанция дело. В крайна сметка може да се окаже, че няма и виновен, като зверското убийство на старица в село Корен.

В същото време в хасковската болница заработи Ангиограф и отделение, което спасява от инфаркти. Оживяха стотици, защото Хасково основно е косен именно от инфаркт и инсулт, а досега спасителният „Златен час” се пропиляваше в пътищата до други градове.

Рибарите-любители спретнаха подписка срещу ръководството на местната ИАРА и първи от многото през годината призоваха за оставки . Нюкасълска чума между Хасково и Кърджали пък изпрати в оставка хиляди кокошки. Заразените пернати бяха избити, после стопаните бяха обезщетени, но не и оставените без домашни яйца внуци.

ФЕВРУАРИ дойде с хасковската рота, връщаща се от мисия в Кабул и похвали лично от военния министър. Платеното мисионерство е хвалено много, но остана въпросът дали това е целта на една национална армия .

ФЕВРУАРИ обаче мина под знака на протести те срещу високите сметки за ток. Дамоклиевият меч на Енергото се стовари върху хиляди български домакинства и ги докара до границите на оцеляването. И хората излязоха по улиците, включително и /колкото и да е чудно/ хасковлии. С което доказаха, че имат гражданска позиция, но чак когато ножът опре до техния кокал.

А ножът наистина бе опрял - седмокласничка скочи от 4-я етаж на училището си, при липса на родителите. Те били в чужбина да вадят пари. Затова пък чужденците дойдоха в България да вадят права. Англичанинът Мартин Смит организира протест срещу лошия път през село Книжовник. Той бе така от години, но местните /включително кметове/ си траеха, сакън да не засегнат някои. Англичанинът обаче доказа че е от друго тесто-почна да пише до кмет,областен, депутати, АПИ. В крайна сметка пътят бе асфалтиран. Можело значи. Ако ни водят англичани.

МАРТ стартира с рязането на кабели за интернет и кабелна. Не били законни. Друг е въпросът, че не им бе позволено да станат законни. Условието да заработи един български закон е „едно за теб, едно за мен”. Това му трябва на човека със законите.

На хората обаче им бе писнало от подобно еничарство. Баба замери с камък вишката на ДНСК, а разлютен дядо призова на бунт. Местната власт изпрати прошение до държавната в смисъл „Хайде да не си усложняваме живота“. И взеха, че я послушаха. Епизодът се разви паралелно с нагнетяването на напрежението срещу рекета на ЕVN. Хасковско избухна , но за отбелязване - първо Свиленград, а най-масово - в Димитровград.

Падна и първата оставка - на рибарския шеф д-р Милчев. Началникът му констатирал, че за цялата 2012-та година няма хванат един бракониер. Според Милчев, защото нямало такива. И излиза че е така, след като д-р Милчев се върна на бял кон няколко месеца по-късно. Между тази реабилитация, пламна магазина на един от водачите на рибарския бунт и джипа на друг. Виновни няма, бракониери също - това са митове.

АПРИЛ нанесе поредния удар върху хасковското образование. 5 месеца след сексскандал, доскоро елитна хасковска гимназия осъмна с учител, обвинен в измама. Зрелищно закопчан от полицията в центъра на Хасково , посред бял ден. От образователния инспекторат се дистанцираха - не било сигурно нито че единият е измамник, нито че другият е тормозител. В школото обявиха всички /освен техните/ за врагове , а охраната скачаше на бой. Не бе сигурно, че нещо ще се промени, но нов директор разчисти Авгиевите обори. За благодарност впоследствие бе отстранен.

МАЙ довърши репутацията на местната просвета с матурите и изпитите за външно оценяване след 4-ти и 7-ми клас. Навсякъде срив. Отличници бяха хванати да преписват, други отличници пък получиха двойки по предмети, които са в абревиатурата на училището им . Стотици не успяха да кандидатсват в университет, защото не си взеха зрелостните изпити. Иначе университетите толкова широко бяха разтворили входа си, че който не пожела, той не облада висшето.

Хасковското кметство се сдоби с Баба Яга и бухал. Било провокация към въображението на хасковлии. Което май е ла ** няно. Бивша съпруга получи кофа с фекалии върху главата, а с друга бе заляна бижутерията й в центъра на града. Тя пък реши да провокира с местни биячи, които да инвалидизират предполагаемия извършител на гнусотията – бившият съпруг. „Войната на семейство Роуз” ряпа да яде пред нравите на хасковските семейства.

Междувременно дереджето на хората продължаваше да се „офекалва” до степен, че селски кмет се отказа от кметуването, за да стане шофьор на камион в Германия. Не го трогна ни оставката на Бойко, ни смяната на властта след изборите.

През ЮНИ разбрахме, че Денят на детето може да бъде изпълнен със съдържание. Добри хора и съученици събраха парички за овдовял татко, който оставил новороденото сираче в дом, защото нямал пари да си го гледа. След дарението таткото си взе детето вкъщи. Разбрахме, че Хасково е депо за крадени автомобили. Три джипа, отмъкнати от София, цъфнаха в бившата Захарна фабрика. Разбрахме, че в Хасково има канали за наркотици. А медсестри ходят с пушки на работа, в случая – в хасковската болница. Като стана дума за болницата, може да се каже , че тя единствена „надви“ сегашното правителство, което, както се вижда, не е лесна работа. МБАЛ скочи срещу решението на здравния министър да омаха борда на директорите. Персоналът толкова се вбеси, че заклещи в конферентната зала горката емисарка на правителството, която сигурно побеля още повече за няколко часа. Сигурно и замириса на линч /не без основание/. Нямаше кой да скочи в защита на шефа на местната просвета Иван Панайотов. Той бе омахан за сметка на шефката на РИО от 90-те Мариела Златева. За нея се знаеше, че е от СДС, а пък на власт бе вече БСП. Така че уж не трябваше да има политика.

ЮЛИ наводни Черноконево и удави магаре. За щастие сценарият от Бисер не се повтори. Тютюнопроизводители скочиха на бунт срещу ниските изкупни цени и блокираха границата. Но влезнахме в международните новини не с нещо друго , а с катастрофа. Хасковска превозваческа фирма катастрофира в Украйна с автобус, пълен с туристи. Хасковският шофьор загина на място, ранени бяха деца и възрастни.

И все пак имаше повод за оптимизъм. Сакат баща с болната си дъщеря бе спасен от срутваща се къща и след небивало чевръсто съдействие от институциите бе настанен в ново общинско жилище, с пенсия и помощи. А милостта на добри хора откри нов хоризонт за него и детето му.

Докато още звучаха аплаузите от това дело, общественото мнение бе сконфузено от вестта, че за пръв път Хасково се сдоби с областен управител от ДПС. Нищо лично срещу г-н Кадир Исов, но не сме свикнали като в Кърджали. А може би ще ни се наложи.

АВГУСТ докара изостряне на инкубирания с месеци бежански проблем. След като държавни чиновници със „светли“ имена се кълняха, че всичко е под контрол, в страната ни преляха хиляди бежанци от Сирия и... всичко излезе от контрол. Избухнаха бунтове в бежанските центрове в Пъстрогор и Любимец. Дошлите бяха недоволни от условията и бяха на принципа „искам го сега и веднага“. Те още не знаеха какво ги чака в лагера в Харманли.

Областта бе обхваната от пожари, в Сакар бе като пещта на ада. Села бяха на косъм от опожаряване, огънят на крачка от Турция и така да им върнем нещо в замяна на хилядите струящи оттам бежанци. Огънят им го спестихме, те на нас бежанците - не.

Първият решителен опит на новата власт да яхне държавните структури по места завърши с плачевни резултати. Уволниха шефа на агенцията по храните, но близо 6 месеца по-късно структурата няма нов началник. Омахаха и директора с най-голям стаж, цели 23 години, този на РИОСВ, инж. Димитър Илиев. След 5 месеца го назначиха пак - бил най-подготвен, според други - най-малко скандален.

СЕПТЕМВРИ ескалира бежанската криза до международен въпрос. В новоизградения лагер в Харманли бяха нахвърляни хиляди мъже, жени и деца в отвратителни, нехуманни условия. Нямаше ток, храна, лекарства, живееше се на палатки. Наложи се държавните задължения да се изпълняват от чужденци - канадски милионер и американски световен шампион по бокс. Обърнаха ни внимание ООН, ЕС и прочие. Отпуснаха се помощи. В края на годината лагерът в Харманли заприлича на лагер, а не на катун.

Образованието съвсем заприлича на разграден двор, след като един родител вдигна на главата си родители и учители от димитровградско училище. Заради ината му да върне там изключеното си дете, сума ти възрастни минаха на успокоителни, а положението се нажежи до саморазправа.

Както обикновено, институциите нищо не можеха да направят. Типично.

Типично, но на работодател, бе твърдение, което скандализира задушения от безработица регион. Давам 1000 лв. на месец, твърди шефът на ПИМ, но няма кой да работи.

В Димитровград решиха да правят компоти с подпалки от роял. Шеф на културна институция заповяда да се насече пиано от престижната марка „Блютнер” защото пречело. Пианата наистина пречат на BG културата, а подпалките са важни. В катуните знаят защо.

Някой знаеше защо бе блокирана българо-турската граница, опашките стигнаха Любимец - близо 45 км от ГКПП „Капитан Андреево”. Официално - заради големите глоби, събирани от двете страни на границата. Неофициално - едни бизнесмени искали да не им искат /или поне по-малко/ рушвети. Думата е популярна и от двете страни на браздата.

Резилът на родната сигурност лъсна през НОЕМВРИ. Алжирец наръгал 20 годишно момиче 10 пъти /! /, пресече цялата страна през две полицейски засади/едната в Хасковско/ и...избяга в чужбина. Наложи се гърците да го хващат. Което вътрешният министър обяви за небивал успех, все едно че гръцката полиция е част от вътрешната сигурност на България. Може би имаше смекчаващи вината обстоятелства. Българските полицаи, вместо да полицействат, бяха преквалифицирани в граничари - да спират нелегални имигранти

В хасковските училища пък започна грубо кадруване. Новоназначени директори не знаеха, че са такива, докато не им връчиха заповедите. Характерно бе, че кандидатите бяха късани на конкурса за едни училища и обявявани за победители в други. Макар конкурсът да бе един и същ.

През декември бе поставена и черешката в коктейла на 2013-та. В Хасково решиха да повишат таксите за детска градина, до най-скъпите в страната. Общината /бедната/ нямала 400 хиляди лева да изхранва децата. А хасковската храна за детските градини е най-скъпата в България.

Недоволството на хасковлии изригна като вулкан. Майки стигнаха дотам - да нахлуят на сесия на Общинския съвет, а на някои им личеше, че искат да набият общинарите. Местните политици се скриха зад полиция, а на предна линия изтикаха директорите на детските градини.

Мениджъри трябваше да обясняват защо мениджмънтът е лош и как, за да си връзват бюджета, трябва да им плащаме повече.

Скандалът, точещ се втори месец, намери разрешение през декември - власта даде назад и таксата остана 50 лв. Въпреки че мотивът бе поскъпналата храна, на практика парите за нея бяха намалени наполовина. Бе увеличен данът на родителите. Дори детето им да не е ходило на градина, трябва да плащат 30 лв на месец. Любопитното е, че храната за децата до 5 години ще струва 20 лв, а на тези в предучилищна - 73 лв. А всъщност порционът е един и същ.

Крайният резултат обаче показа, че хасковлии сякаш теглиха чертата. Те се примириха с най-високите данъци и такси за всевъзможни услуги, но не и да им взимат пари, защото на някои просто им трябват.

Колкото и да ни е неприятно, годината завърши пак с убийство, в Мандра. То бе почти като под индиго на това от началото на годината в Хасково. И тук, може би случайно, стар приятел убива другаря си и с познатото от януари варварство захвърля трупа в гората, даже го насича и пали.

Така става, като ни е черно пред очите. И едва ли ще просветва, след като единствената алтернатива на сегашното управление е предишното, отхвърлено пак след протести.

Бог да ни пази през 2014-та.

Георги Христов