Постоянно влизаме в контакт с различни микроорганизми от заобикалящата ни среда или с тези, които живеят по повърхността на кожата, лигавиците, а също така вътре в нашия организъм (в частност в червата, където са най-много). В хода на еволюцията човешкото тяло и микроорганизмите са се научили са съществуват в баланс.
И човекът, и микроорганизмите получават максимална полза от взаимодействието си. Това взаимноизгодно сътрудничество или казано на научен език – симбиоза, позволява на бактериите да получават необходимите за тях питателни вещества и среда за съществуване и развитие.
При това микробите също допринасят полза - те изработват ферменти, помагат на организма да преработва храната, регулират обратното абсорбиране в стомаха на жлъчните киселини, половите хормони и холестерола, участват във водно-солевия обмен.
Бактериите отделят жизнено необходими вещества (витамини, антибиотици, хормони и т.н.), обезвреждат различните токсини, служат за източник на енергия. Те играят огромна роля в поддържането на имунитета и противодействат на злокачествените новообразувания.
Полезните микроорганизми логично се борят с вредните – за да запазят своята среда за развитие. По този начин стабилната микрофлора предпазва червата от заселването на странични микроби.
Понякога естественият баланс на микроорганизмите се нарушава - променя се техният количествен и качествен състав. Много са причините, които могат да доведат до подобни проблеми - например баналното преяждане или емоционално наситеният ден.
Но в здравия организъм проблемите са за кратко. Дори след такава “радикална” процедура, каквато е хидроколонотерапията (апаратно прочистване на червата), първоначалният микробен фон се възстановява само за няколко часа, максимум едно денонощие.
Организмът, отслабен от постоянния стрес, неправилното хранене или ограничаващата диета, от безконтролното самолечение, особено с антибиотици, вече не е в състояние да запази полезните бактерии и те загиват. Освободеното от тях пространство се усвоява от гъбичките и вредните микроорганизми.
И тогава идва нуждата от консултация с лекар и се появява “загадъчната” болест – дисбактериоза на червата. Обикновено тя е сочена като причина за всички неприятности, свързани с нарушенията в изхождането и много други здравословни проблеми. А ако е установен виновникът, се назначава съответната лечебна терапия, която по един или друг начин да увеличи полезните и да намали вредните бактерии. Лечението е продиктувано от интоксикацията на организма, т.е. хроничното му натравяне. Освен това трябва да се поддържа и функцията на черния дроб. Но всичко това са недостатъчни мерки. Ако дисбактериозата вече е възникнала, липсва гаранция, че няма да се появи отново!
Дисбактериозата на червата е микробиологично понятие, което характеризира нарушенията в съотношението на представителите на чревната флора. Това на практика не е диагноза, а симптом, съпътстващ някаква болест или проблем в работата на организма. Съществува причина, която унищожава полезните за организма бактерии. И всички опити за “заселване” на червата с полезни бактерии “отвън” са половинчати мерки.
Причината за дисбактериозата винаги трябва да се търси. Безсмислено е да се възстановява микрофлората, докато не се установят и отстранят състоянията, които са я унищожили.
Дисбактериозата се установява в повечето случаи чрез анализ на оплакванията на пациентите (нередовно изхождане, болки и дискомфорт в стомаха, метеоризъм, непоносимост към определени продукти, кожни прояви на алергия, отпадналост и др.) и на микробиологичното изследване на екскрементите, което показва измененията в съотношението на полезните и вредните бактерии. Много състояния могат да предизвикат дисбактериоза - заболявания на стомашно-чревния тракт (нарушения на чревното абсорбиране, обусловено от недостиг на някакъв фермент, синдром на раздразнено дебело черво, колит, други чревни инфекции), сърдечно-съдовите, инфекциозните заболявания, химио-... , хормоно- и лъчетерапията.
Играят роля и социалните фактори - физическото и психическото претоварване, неправилното хранене, недостигът на витамини.
За да се възстанови баланса на микрофлората, по съвет на лекаря трябва да се направят всички необходими изследвания и да се назначи лечение, като се отчетат индивидуалните особености. Ефективно е само това лечение, което е насочено към основното заболяване и възстановяване вътрешните ресурси на човека.
В здравия организъм микрофлората се чувства комфортно. А заедно с нея се завръща доброто настроение, подобрява се външността и най-главното – възстановяват се естествените защитни сили.