Експерти на фирмите изкупвачи на тютюн се крият като църковни мишки при пристигането на медии. „Вероятно имат вътрешно разпореждане“, предположиха хората от с. Мандра.

Експертът от „Сокотаб“ пристигнал рано сутринта и сложил кантара в центъра на селото. Обещал 6 .15 лв. за килограм. „Все пак се ядва тази цена, че като чухме за 4.80 лв, в Гоцеделчевско, направо ни настръхнаха косите“, коментираха събралите се стопани. До обед обаче експертът не се появи, сякаш потъна вдън земя.

В Мандра поне 150 семейства разчитат изцяло на доход от тютюна. Стопанствата са предимно малки, с производство от тон, тон и половина, до 2 т .

Тази година са разочаровани от цените. „Тютюнът се работи целогодишно. Виж ми ръцете, жълти са! Не съм пушачка, но кожата ми е пропита от аромата на тютюн. Изхранвам се с него, откакто се помня“, нарежда Анка Германова и протяга напред твърдите си като камък длани. С двамата си синове работи 10 дка тютюн. Със спечеленото се прехранват три семейства. Само за наем на земята са дали 1000 лв. За семена, найлони, канап, препарати... чертата в сметката жената слага на 3 000 лв. Разходи.

„Ние работата по ноти си я знаем. Нас от работа не ни е страх. Треперенето започва, когато стигнем до кантара“, ядосва се побелял възрастен мъж.

И кметът на с. Мандра Ангел Михайлов е на селския мегдан в очакване изкупната кампания да започне. Той също отглежда 2 декара тютюн, от които добивите му тази година са около 300 кг. “Колкото да е в играта“, шегуват се съселяните му.

В съседното с. Войводово кампанията вече е стартирала. Там изкупува „Алайънс Уан Тъбако”. На ден минават 2-3 производители. Експертите и на тази фирма се крият, не коментират и не желаят да бъдат снимани.

Плащат по 6 лв. за килограм. „Така е първите дни, колкото хората да клъвнат. После цената започва да пада“, подхвърлят хората във Войводово.

„Преди 20 г. получавахме 5лв. за кило, сега пак върнаха тези пари. А ток, бензин, вода - всичко е двойно и тройно оттогава. Нашите почви са песъчливи и нищо друго не вирее, освен тютюн“, обясняват нежеланието си да се преориентират към друго селскостопанско производство местните.

За идеята държавни експерти да са буфер между окачествителите на частните фирми и производителите, хората са скептици и казват: „Гарван гарвану око вади ли?“

М. Манолова