От днес започва 12-дневното контролирано изпускане на опасния язовир край хасковското село Стамболийски, съобщават от областна администрация. От наличните 445 хил. кубични метра вода, ще бъдат изпуснати половината - 223 хил. кубика, за да се стигне до планираното по проект ниво на безопасност. От областна администрация уточняват, че изпускането не значи, че обектът се извежда от експлоатация. На следващ етап ще се търси възможност за неговия ремонт, за да може да се ползва. През есента на миналата година стамболийци организираха подписка, в която се включиха 200 души с искане язовирът да бъде запазен и да се използва за селскостопанските нужди на местните фермери. Спорно е доколко източеният наполовина водоем ще оцелее през летните жеги или ще пресъхне до дъно, както се случвало с много по-големи водоеми в областта. От областна администрация обаче нямат избор. Язовирът е посочен като един от 43-те потенциално опасни водни съоръжения в България.
През миналата година нарочна комисия провери 91 водни обекта в Хасковско и констатира, че два от тях - край Стамболийски и село Долно Ботево, са повредени и потенциално опасни. Водоемът край Долно Ботево обаче е изпуснат, а този край Стамболийски – не. Областният управител на Хасково Кадир Исов поиска 14 хиляди лева от Междуведомствената комисия за бедствия и аварии към МС, за да обезопаси водоема.Който наистина се нуждае от обезопасяване.
Още през пролетта на „наводнената“ 2012-та година се видя, че язовирът е бомба със закъснител. Проливните дъждове и водосбор доведоха до мощно преливане над стената, в резултат на което тя бе разбита, а отливния канал бе напълно отнесен. Язовирът има внушителни размери - той е с площ от 250 декара, с дълбочина 4-5 метра. За сравнение изпуснатият като опасен през 2012-та година яз. Елена бе 100-тина декара, а този край Иваново, който удави харманлийското село Бисер и уби 6 души, бе с площ около 300 дка.
Всякакъв ремонт и обезопасяване обаче са невъзможни поради неизяснена собственост. Язовирът е строен през 1958-ма година от тогавашното ТКЗС. През 2000-та е взет под аренда от Стоил Стоилов, но той се отказа от него след щетата от февруари 2012-та. Оттогава държава и община не могат да се разберат чия собственост е язовирът и съответно кой трябва да го оправи. Според местната власт водоемът е в активите на министерството на земеделието и никой в общината не е получават уведомление, че е техен. Бившият областен управител Ирена Узунова обаче настояваше, че стопанисването и обезопасяването на язовира е работа на общината. Според цитирания от нея Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, имуществото на заличените организации /като ТКЗС/, което не може да бъде продадено и от което никой не желае да придобие дял“, преминава безвъзмездно към съответната община /чл.30.ал.1/.
Близо две години по-късно собствеността продължава да не е ясна.
Г.Христов
