2 Изсичане на дървета с гнезда на чапли установили орнитолозите при сегашното зимно преброяване.

Аномалии в навиците на птиците, които преминават през територията на България от милиони години насам, предизвика необичайно топлата зима досега. Тези, които традиционно отлитат на юг, останаха, а други - които обичайно зимуват у нас, останали на север, където също е по-топло.

Ако доскоро у нас са оставали по един-два бели щъркела - предимно болни птици, които не могат да прелетят до южните страни за зимата, сега се наблюдават десетки представители на вида в страната. Наблюденията са от преброяване на зимуващите водолюбиви птици.

Белият щъркел е класически представител на т.нар. далечни мигранти - традиционно отлитат към Африка, където зимуват. Този сезон обаче има сериозни промени - те
остават тук, съобщи пред "24 часа" Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците.

Подобни тенденции имало при малката бяла чапла, нощната чапла, много видове пойни птици като ръждивогушо и черногушо ливадарче. Градската лястовица също нетипично за вида си е оставила представители за зимата у нас. Лебедите пък вместо на юг по поречието на река Арда например, били на север - в незамръзналите райони на Дуранкулашкото и Шабленското езеро.

Другият основен извод от преброяването е, че намалява броят на птиците, които
идват да зимуват Топлото време в страната доведе до отчитането на по-малко северни видове птици от обикновено.

Показателно е при дивите гъски. При нормални условия преди година-две са били наблюдавани 200 000-250 000, а сега са преброени едва 30 000. Червеногушите гъски са били около 35 000, сега - около 5000 броя. Заради затоплянето те остават на север. И вместо на юг в България, зимуват в Украйна и Румъния. Обичайно се размножават в Сибир, а зимата идвали у нас. Не са долетели за зимата и представители на мишелова и полския блатар.

Друг любопитен факт показва работата на дружеството за ловния сокол - изследват се местата, където той зимува. През миналите години в зимния сезон в Добруджа идвали около 20 птици. Преди 2 години са преброени 4, тази зима не е регистриран
нито един сокол. Наричат го харизматичен вид, изчезнал е от нашите територии като гнездяща птица. Сега орнитолозите са изградили изкуствени гнездилки с идеята да създадат условия за оставането на някои соколи в България. Екипите на дружеството за защита на птиците са установили и корекции на речни корита, замърсяване, изсичане на дървета с гнезда на чапли в една от най-многобройните колонии у нас.

"Проучванията за състоянието на зимуващите птици са особено важни и актуални в контекста на темата за климатичните промени, която е на дневен ред в момента навсякъде по света и която засяга всеки", коментира и Йордан Христов от дружеството, което е координатор на преброяването.

Резултатите могат да се интерпретират като показател за промените в средата и още веднъж да подчертаят ролята на птиците като важен индикатор за състоянието на средата, в която живеем.

Проблем има и за ловците. Водолюбивите птици са и ловен ресурс, а липсата им се отразява на ловното стопанство. Няма гъски, няма добри условия за лов. В района на Шабла и Дуранкулак има малко птици. Това изнервя ловците, започват да бракониерстват, излизат на нощен лов и в неразрешени дни, твърди Янков.

Петър Янков: Идват промени, опасни и за хората

 - Г-н Янков, какво показва поведението на птиците през тази зима?

- Птиците са много чувствителен индикатор, който е показател и за условията на живот на хората. Щом за тях има промени, това означава неблагоприятни промени и за човека. Защото настъпва противоречие с естествения цикъл, по който и ние добиваме храната си.

- Какво показват климатичните промени през последните няколко години по света?

- Виждаме екстремален ход на зимата - необичайно топли дни и дъждове вместо студ и сняг. Пролетта пък вече е студена. Крайно неблагоприят ефект може да се види в примера с пеликаните. След няколко седмици ще започнат да снасят яйца, ако през февруари и март настъпят необикновени студове, те ще замръзнат. Но да речем, че това е проблем на природозащитниците. По-страшно за хората ще бъде, че това може да се отрази на селскостопанските култури. Ако през март и април цъфнат овошките и падне сняг, ще се компрометира реколтата.

Друг пример - да си представим, че през март на Пирин натрупа 2 метра сняг и топли въздушни маси от Сахара го стопят залпово. Там, където горите бъдат изсечени, няма да има дървета, които да пазят сянка и снегът да се задържи. Това може да предизвика наводнения.

- Какво е решението?

- Държавата да регулира изсичането и обезлесяването. Ето защо птиците дават предупреждение за обществото, когато наблюдаваме куриози като през зимата у нас да има градски лястовици. Затова и данните от преброяването се предоставят на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда - за да послужат във взимането на управленски решения.

Следят ята от космоса, за да спечелят 5 часа преди трус

Птиците и някои насекоми ще бъдат следени от Космоса от следващата година, за да бъдат предсказвани изригвания на вулкани и земетресения, пише в. "Дейли мейл".
На Международната космическа станция, ще бъде монтиран специален приемник, който ще следи постоянно движението на стотици хиляди дребни животни. Благодарение на новите технологии предавателите стават все по-миниатюрни и това означава, че дори насекомите ще могат скоро да носят някои от тях.

Животните са известни с развитото си чувство по отношение на тектоничната активност - те усещат, че ще изригне вулкан, много преди това да се случи. Така че следенето на масовата миграция на птиците и на други животни може да помогне на хората да изграждят системи за предупреждение за природни бедствия.

Уши Мълър, координатор на проект за 33 млн. евро по програмата "Икарус", казва, че птиците и животните, които живеят близо до зони на сеизмична активност или вулкани, трябва да бъдат снабдени с предаватели. Това може да спечели на хората около 5 ч, преди бедствието да връхлети.

Устройствата могат също така да помогнат да бъде регистрирано и предречено разпространението на пренасяни от животни болести като атипичната пневмония, птичия грип и западно-нилския вирус. Около 70% от епидемиите в света са резултат от контакта между хора и животни, но без проследяване на дълги разстояние, е трудно да се прогнозира къде ще избухнат те.

Проектът, ръководен от германската и руската космически агенции и 12 научни групи, ще започне с поставяне на предаватели от по 5 г на малки птици, но след няколко години ще продължи с проследяване на миграцията на насекомите чрез предаватели под 1 г. Системата ще работи чрез сателит. Приемникът ще бъде разположен на МКС на около 320 км от Земята, т.е. на сравнително ниска орбита, така че дори прилепите и бръмбърите ще може да бъдат проследявани.

Засега учените не са дали обяснение защо животните усещат разместването на тектоничните пластове преди хората и често пъти дори преди сеизмичните уреди. Ята птици и колонии от насекоми, жаби и змии напускат обиталищата си часове и дори дни преди да удари трус. Една от теориите е, че животните, които живеят във или близо до подземни води са силно чувствителни към всяка промяна в техния химичен състав. Другата теория е, че те просто усещат всяка най-малка вибрация.