Две години след трагедията в мразовития 6 февруари с. Бисер се възстановява бавно. Стресът от преживяното обаче се е настанил трайно в хората.
Десетина съселяни са изпратили във вечния им път бисерчани само през последния месец. “Това са все хора, чиито къщи бяха до покрив във вода. Мир не им даде преживяното през последните две години и си отидоха. Трудно преживяха загубата, притесненията им дойдоха в повече“, споделя пред селския храм Тянка Георгиева. Дворът на нейната къща също е бил наводнен, но стихията стигнала само до прага на дома й. Мътилката изкоренила много плодни дръвчета в двора й. Тя обаче смята, че загубите й са нищо в сравнение с хората, чиито роднини бяха отнесени от талазите от скъсаната стена на язовир Иваново.
Днес леля Тянка и останалите хора от с. Бисер запалиха свещички в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ - на единия свещник - в памет на загиналите, а на другия - за здравето на оцелелите.
Местният отец Атанасий и още двама свещеници от Харманли отслужиха панихида. За разлика от 2-13-а, когато хората отбелязаха 1 година от трагедията и храмът се пукаше по шевовете, днес в църквичката бяха дошли само най-близките.
По-късно церемонията се премести на моста над реката. Там роднините на загиналите хвърлиха във водата венци от бели и червени цветя, в памет на жертвите. За оцелелите в потопа бисерчани сготвиха курбан, който беше раздаден в парка край реката. На церемониите присъстваха депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Красимир Стефанов и Владимир Митрушев. От името на областния управител на Хасково Кадир Исов беше прочетен и съболезнователен адрес. Неофициално стана ясно също, че научил, че кръщелнята в селския храм има нужда от ремонт, губернаторът е направил лично дарение от 300 лв. за възстановяването й.
Мъката малко по малко отминава. Живите продължават живота си както и преди. Хората, които загубиха близки, са безутешни. И едните, и другите от село Бисер обаче са категорични, че искат да знаят кой е виновен за трагедията им. Според Тодор Тодоров, който загуби баща си в наводнението, пряка вина за случилото се в с. Бисер носи кметът на Харманли Михаил Лисков. Мъжът твърди, че има документи, които показват, че военният язовир Иваново е бил предаден на община Харманли. Мъжът казва, че бисерчани не дирят възмездие, не искат решетки, само искат да знаят истината.
Две години след потопа, при който 55 души изгубиха домовете си, 21 къщи от съборените все още не са възстановени, това са предимно на хора, които не живеят постоянно в Бисер, а идват тук през почивните дни. Те казват, че са съгласни да получат макар и по-малък като площ дом от този, който са загубили, но категорично настояват къщите им да бъдат вдигнати отново, тъй като смятат един ден отново да се върнат да живеят на село.
Никоя от вдигнатите наново къщи обаче няма застраховка. Хората са си взели поука от случилото се, знаят, че е добре да ги застраховат, но нямат средства за това. С пенсионерските доходи няма как да стане, обяснява Атанас Ангелов, който е сред хората в селото с чисто нов дом.
Признава, че все още има дразги сред съселяните му по въпроса кой какво е загубил и получил.
Хората са разделени на две в мненията си дали коритото на местната р. Бисерска трябва да се укрепва. „Опитваме се да се укрепим брега на р. Бисерска от двете страни. Със строителите на скоростната жп линия Пловдив-Свиленград, която минава покрай нашето село, сме договорили да докарат пръст за насипи край реката. Освен това камиони пръст ще бъдат хвърляни и в дворовете, които пропаднаха при наводнението“, поясни кметицата на селото Златка Ангелова. Тя съобщи, че от лятото започва работата по първия етап на пречиствателната станция край Бисер.
На трагедията в Бисер вече има посветено и стихотворение. То е написано от местната поетеса Петя Павлова.
М. Манолова
