Продължаващата сага около изборния кодекс е водеща тема за вестниците в четвъртък.

„Приетият от Народното събрание Изборен кодекс въвежда правила, на които може да бъде дадена положителна оценка и които допринасят за подобряване на регламентацията на изборния процес, съобщиха от пресцентъра на президентството.
"Въпреки безспорно положителните стъпки, Кодексът не постига устойчива регламентация, която да отразява обществените очаквания и декларирания от управляващите ангажимент в тази посока. Някои от най-актуалните въпроси, които са в центъра на обществения дебат, са оставени без регулация, а по отношение на други, като възможността да се въведе дистанционно електронно гласуване, може да се отчете дори отстъпление от вече постигнатото - премахва се дори възможността то да се проведе експериментално", се казва в съобщението.
"Нерешени остават чувствителни въпроси като избирателните списъци, въвеждането на ефективна възможност гражданите да гласуват за личности, а мотивът да се създаде професионална Централна избирателна комисия не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит", пише още в прессъобщението.
"По тези причини и поради изключителното значение на изборното законодателство за функционирането на институциите и за общественото доверие към тях, президентът ще наложи вето върху някои от текстовете на Кодекса. Държавният глава счита, че това ще даде още една възможност на народните представители да подобрят регламентацията на изборния процес..." - в. „Труд".

„Предложението на президента за провеждане на национален референдум бе отхвърлено от правната комисия в парламента. 
Само шестима депутати са гласували да се приеме решение за провеждане на референдум, съобщава БГНЕС. Осем са били против, а един се е въздържал.
От Народното събрание зависи дали ще допусне провеждане на референдум, каза по-рано председателят на комисията Четин Казак. И изтъкна, че вторият въпрос за задължителното гласуване е недопустим, защото се касае за основно конституционно право. има решение на Конституционния съд по въпрос 3 за електронното гласуване. Нито един софтуерен специалист не може да се подпише за гаранция за тайната на вота, каза още Казак. Относно въпрос номер 1 и в момента има регламентирани случаи мажоритарен избор, стана ясно от депутата..." - в. „Стандарт".

„Очаквано президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето на текстове от новия Изборен кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари. Това съобщиха от прессекретариата на Плевенелиев. Мотивите му ще бъдат публикувани в най-кратък срок.
Държавният глава вече коментира, че ще действа ускорено, за да не бави влизането в сила на новите изборни правила за предстоящия на 25 май евровот. Според Конституцията президентът има 15 дни от приемането на кодекса, за да го върне за ново обсъждане.
По информация на "Дневник" възраженията на държавния глава ще бъдат в посока на това, че не са възприети исканията на гражданите за повече мажоритарност и е приета на практика неработеща преференция. Ще бъде отбелязано, че не се прави и крачка за въвеждане на електронно гласуване, за което настояват най-вече сънародниците ни зад граница...
Гласуването по ветото най-вероятно ще е следващата седмица. За преодоляването му са нужни поне 121 гласа, които БСП и ДПС имат заедно с "Атака" и независимите депутати. Ако все пак не успеят да го преодолеят, трябва да бъдат направени редакции само върху конкретните текстове, които президентът оспори. Това трябва да стане в кратки срокове, тъй като най-късно на 10 март, според действащите правила, Росен Плевнелиев трябва да насрочи евровота..." - в. „Дневник".

„Считам за неоснователни критиките на президента Росен Плевнелиев по повод решението му да върне за ново обсъждане текстове от приетия Изборен кодекс. Това каза Мая Манолова, зам.-председател на Народното събрание и председател на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс в НС, в ефира на БНТ, съобщиха от пресцентъра на БСП.
По думите на Манолова, в текста на изпратеното прессъобщение, в частта за електронното гласуване и по-конкретно за това, че то е премахнато и като експериментална форма, Манолова подчерта позицията на Конституционния съд.
"Според решението на този съд от 2011 година, електронното гласуване не гарантира тайната на вота. Ако се бе въвел модела на ГЕРБ, то това би означавало, че би се въвел един противоконституционен текст. Този тип гласуване бе въведено като експериментално и бе обявено за противоконституционно с категорични мотиви на КС. Указанието на съда в този случай бе "липсва защита на вота", подчерта Мая Манолова.
Тя посочи, че няма отстъпление за електронното гласуване, а са били взети под внимание констатациите на Конституционния съд.
Във връзка с избирателните списъци, председателят на Комисия подчерта, че активната регистрация е срещнала много сериозни възражения от страна на експертите..." - в. „24 часа".

„Президентът и управляващите се порязаха взаимно преди евровота
Президентът и управляващите прекратиха временното примирие помежду си и вчера отново влязоха във война чрез размяна на вражески жестове. Росен Плевнелиев обяви, че налага вето върху мъчително приетия от БСП и ДПС нов Изборен кодекс. В замяна управляващите отхвърлиха президентското предложение за референдум по изборни теми заедно с евровота. Конфликтът рискува да затрудни сериозно организацията на предстоящите европейски избори, тъй като въвеждането на новите правила в кодекса изисква време. Изборният кодекс бе окончателно приет в края на миналата седмица, а на консултациите си с БСП миналия четвъртък Плевнелиев обеща да ускори максимално процедурата по налагане на вето... 
Според Плевнелиев остават нерешени чувствителни въпроси като избирателните списъци, въвеждането на ефективна възможност гражданите да гласуват за личности, а мотивът да се създаде професионална ЦИК не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит. 
Държавният глава счита, че с налагането на вето върху тези текстове от кодекса ще даде още една възможност на народните представители да подобрят регламентацията на изборния процес. 
Междувременно парламентарната правна комисия отхвърли вчера предложението на президента за провеждане на референдум по теми от изборното законодателство заедно с евровота. В края на януари Росен Плевнелиев изненадващо обяви намерението си да пита народа дали иска депутатите да се избират мажоритарно, дали да се въведе задължително гласуване и гласуване по електронен път. "За" провеждане на допитването вчера гласуваха само шестима депутати от ГЕРБ, осем от БСП и ДПС бяха против, а един се въздържа. 
Аргументите на мнозинство бяха изложени в синтезиран вид от шефа на комисията Четин Казак (ДПС). Според него въпросът за задължителното гласуване не може да се решава чрез референдум. Депутатът обясни, че в основния закон гласуването е неотменимо право, а за промяната или отмяната на подобни права може да се произнася само Велико Народно събрание (ВНС). От друга страна законът за референдумите не позволява да се подлагат на допитване въпроси от компетенциите на ВНС. Що се отнася до електронното гласуване, Казак обясни, че то не противоречи на конституцията, но според решение на Конституционния съд може да се прилага само при достатъчни гаранции за тайната вота, каквито в момента няма. 
Въпросът за мажоритарния избор на депутатите пък бил много неясен, според шефа на правната комисията. Възражения срещу електронното гласуване направиха и от БСП като описаха възможностите за манипулиране на вота.
Зам.шефът на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева възрази, че не е в правомощията на комисията да навлиза в детайли за това какво би се случило, ако има референдум и гражданите се произнесат в една или друга посока. Според нея НС трябва само да се произнесе дали приема или отхвърля инициативата на президента..." - в. „Сега".

Всекидневниците съобщават също, че главният прокурор е разпоредил проверка на Делян Пеевски,  Цветан Василев и Николай Бареков.

„Главният прокурор Сотир Цацаров възложи проверка по повод постъпилия вчера сигнал на "Протестна мрежа" за "организирана престъпна група" около депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски, собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и близкия до тях бивш водещ Николай Бареков.
Сигналът е във връзка с твърдения за извършени данъчни престъпления и други закононарушения от лицата Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков, както и за нарушения на данъчните закони и неясно финансиране от страна на търговски дружества, се казва в съобщението на прокуратурата.
При проверката ще бъдат изискани данни от Сметната палата, Националната агенция по приходите (НАП), Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Национална сигурност", Държавната комисия по сигурността на информацията, Агенцията по вписванията, Българската народна банка и други органи.
Прокуратурата вече е поискала от НАП да направи пълни данъчни ревизии на Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков. Ще бъдат ревизирани и други физически лица, както и свързани с тях търговски дружества. Ще бъдат проверени и твърденията за оказван натиск и искания за "медиен чадър", уточняват от прокуратурата..." - в. „Дневник".

„Започва пълна данъчна ревизия на Пеевски, Бареков и Цветан Василев...
Предстои данъчна проверка и на всички, свързани с Пеевски, Бареков и Василев, хора и фирми. Освен ревизията по време на проверката ще бъдат изискани данни от Сметната палата, данъчните, МВР, ДАНС, Държавната комисия по сигурността на информацията, Агенцията по вписванията, БНБ и други органи, допълват от прокуратурата.
Очаква се по проверката да даде обяснения и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Ще бъдат снети обяснения от проверявани и от други лица, включително и относно твърдения за оказван натиск и искания за "медиен чадър" над престъпна дейност. "Срещали сме се по време на неговия мандат на всякакви места. Молбата му бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки", каза Пеевски по адрес на Цветанов в едно от интервютата си пред сайта "Пик".
Апелативната прокуратура в София пък трябва да провери постановленията на прокурори от градската прокуратура, с които е отказвано да се образуват дела срещу тримата проверявани или пък производствата са прекратявани. Проверка за такива сигнали и водени оперативни дела ще се извърши от прокурори от Върховната касационна прокуратура и в ДАНС.
В сигнала на "Протестна мрежа" има данни за имотното състояние на Пеевски, ползвани активи с неизвестен краен собственик в офшорни зони, съмнения за спрени разследвания, търговия с влияние, неспазена процедура за допуск до класифицирана информация и подозрения за пробив в националната сигурност. Иска се изясняване на финансирането на медиите на Ирена Кръстева. Твърди се, че КТБ дава кредити на свързани лица в размер, надхвърлящ законовите ограничения. Иска се и проверка на произхода на средствата на "България без цензура"." - в. „Сега".

Друга тема от вестниците в четвъртък е присъдата срещу Октай Енимехмедов, който се опита да стреля с газов пистолет срещу Ахмед Доган.

„Не имало опит за убийство над почетния председател на ДПС Ахмед Доган от страна на Октай Енимехмедов на 19 януари 2013 година в НДК. Това реши Софийският градски съд, който обаче призна за виновен Октай за закана за убийство. За това престъпление 26-годишният бургазлия бе осъден на три години и половина затвор. Съдът отхвърли аргументите на прокуратурата, че Октай е действал с умисъл. Според магистратите не може да се приеме за безспорно доказано, че при действията си нападателят е възнамерявал да извърши убийство. Един от съдебните заседатели дори подписа присъдата с особено мнение. Според него адекватната присъда за Октай е година и половина затвор.
В пледоарията си наблюдаващият прокурор Илиян Тончев поиска 17 години лишаване от свобода. Той се аргументира с факта, че постъпката на Октай е умишлена и за това говорели действията му - снабдил се с пистолет, изпробвал го, намерил бадж, за да присъства на събитието...
"Ако искаше да го изплаши само, както твърди, то това е било постигнато още с първото насочване на пистолета към главата на жертвата и не е било необходимо да се опитва да стреля три пъти", подчерта прокурорът. Той настоя, че с постъпката си Октай е скандализирал обществото. От друга страна, обвинителят изтъкна, че има и смекчаващи вината му обстоятелства - той е млад, изцяло е съдействал на разследващите и няма други подобни проявления. Адвокатката на Октай Боряна Аврамова настоя за оправдателна присъда. Тя изтъкна, че клиентът й е републикански шампион по бокс, млад мъж в разцвета на силите си, които би използвал, ако е искал да умъртви Доган. Самият Октай отказа да признае вината си. В последната си дума той заяви, че бившите сътрудници на Държавна сигурност не трябва да са в управлението на държавата." - в. „Стандарт".

„Октай Енимехмедов и адвокатката му Борянка Аврамова не коментираха присъдата. 
Преди това прокурорът поиска Октай да бъде осъден на 17 години затвор...
Според него опитът за убийство на Доган бил доказан по несъмнен начин и единствената причина, поради която не настоявал за по-тежко наказание, била, че Октай е съдействал на властите и е млад. 
"Подсъдимият от доста време е следил изявите на Доган, очакванията от водената от него политика не са се оправдали и е взел решение да го лиши от живот", е тезата на прокурор Точев. След това той разясни как в деня преди инцидента на 19 януари м.г. Октай си купил газов пистолет "Екол" и халосни патрони, снабдил се е с бадж от конференция на младежкото ДПС и така е влязъл в зала №3 на НДК. От думите на прокурора стана ясно, че предния ден студентът направил опит да стреля с пистолета. Още тогава оръжието засякло. Повторил опита и втория път произвел изстрел. Проверил оръжието отново и в тоалетната в НДК в деня на конференцията. Видял, че е изправно и влязъл в залата. Приближил се отляво на Доган. Протегнал дясната си ръка, демонстративно насочил пистолета към главата на политика и опитал да стреля. 
Пистолетът засякъл и до изстрел не се стигнало. После Октай направил още два неуспешни опита да произведе изстрел. Единствено активните действия от страна на пострадалия попречили на Енимехмедов да направи пореден опит да стреля, подчерта прокурорът.  "Енимехмедов е действал с умисъл за умъртвяване. При скъсяване на дистанцията той
постоянно е насочвал пистолета и е опитвал да го опре в главата му. Намерението му било пистолетът да е максимално близо до главата на Доган", уточни прокурорът и подчерта, че Октай е знаел, че би застрашил живот, ако използва пистолета на разстояние по-малко от метър. Знаел го от книжката към пистолета, в която пишело, че трябва да се "използва само срещу животни и растения"...
"На 19 януари м.г. станахме свидетели на това как един младеж с цялото си достойнство демонстрира акт на несъгласие. Ние не сме тук, за да преценим дали е редно или не. Само времето и поколенията ще кажат дали този човек е герой или самозванец", подчерта адвокатката на Октай Борянка Аврамова.
След това обясни, че не бива да се вярва на поемните лица, които трябвало да присъстват на изземането на пистолета и патроните. Причината - те били иззети от бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров и лидера на ДПС Лютви Местан. Едва след това били предявени на поемните лица.
Според адвокатката повечето свидетели били пристрастни като членове и симпатизанти на ДПС и не бивало да им се вярва. Поради тази причина съдът трябвало въобще да не взема предвид показанията на Местан, Танер Али и Мустафа Карадайъ, които заявиха пред съда, че инцидентът бил опит за политическо убийство...
Октай също държа реч пред магистратите. Той обясни, че бил готов с риск за живота си да защити ценностите си.
"В полза на истината аз, Октай Енимехмедов, роден свободен, но роб по независещи от мен причини, проявих доблест, съпоставима с тази на героите от древногръцката митология. Положих усилия да защитя честта и достойнството на своя народ. Отказвам да се призная за виновен и да се извиня за това което направих", заяви подсъдимият."- в. „Труд".

Всекидневниците проследяват и случая с отправените обвинения от Атанас Мерджанов срещу общинския съветник в СОС Орлин Алексиев.

„Общинският съветник Орлин Алексиев заяви, че ще съди Атанас Мерджанов - председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Алексиев обясни, че ще прегледа публикациите в медиите и ще съди всички. Общинският съветник от ГЕРБ обясни, че е върнал Общинска банка на общината. И добави, че ако влезе в затвора, до половин месец Общинска банка ще бъде взета.
По думите му, изнесената информация е клевета и той не е наркокрал, нито се е занимавал с подобна дейност, както и не е финансирал протестите в страната..." - в. „Труд".

„Тоновете недоказани твърдения срещу съветника били убийство, той ще заведе дело за клевета срещу шефа на вътрешната комисия в НС. 
"Някои хора не могат да разберат, че с атаките срещу мен не могат да откраднат Общинска банка." Това заяви шефът на финансовата комисия към Столичния общински съвет и общински съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев. 
Според него, ако "ме няма, затворят ме или ме убият, до месец банката ще бъде открадната" Алексиев определи атаките срещу него като политическа игра, зад която стои икономически интерес. Той обаче отказа да посочи кой иска да придобие Общинска банка. 
През 2011 г. Алексиев имаше водеща роля при връщането на банката на общината. Дълги години трезорът се контролираше от фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки, въпреки че общината държеше мажоритарния дял акции. Миноритарните собственици обжалват връщането на трезора и се чака решение на Върховния съд по сагата. И досега обаче Алексиев е един от представителите на кметството в банката. 
Другият сценарий, който Алексиев описа, е, че при втори обиск на имотите и фирмите му можело да бъде подхвърлено нещо. "Нито някой ме е питал нещо, нито ми е повдигнато обвинение. Срещу името ми обаче стоят тонове кокаин, а не това, което съм направил за общината. Не може 5 дни срещу мен да се изливат всякакви помии и недоказани твърдения. Не може да се съсипва по този начин един живот. Това е убийство", заяви Алексиев..." - в. „24 часа".