Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981-ва специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. От 1993 до началото на 2012 г. е негов директор. През 2008 г. става академик. Автор на много книги и учебници по история.
Академик Марков, днес у нас пристига турският външен министър Ахмед Давутоглу, какво очаквате от нашите политици, които ще се срещнат с него, какво трябва да му кажат?
- Бих искал външният ни министър Вигенин да се държи не като валия на Дунавския вилает, а като истински български политик. Но знам, че няма да го направи. Давутоглу трябва да знае, че Османската империя, слава Богу, е в историческото небитие. И че тук има една суверенна държава и има народ, за когото Османската империя е една мрачна епоха. Ние не можем да приемем реабилитирането на тази тиранска империя, макар че в Анкара това вече става. И идеологът е именно външният министър на Турция Давутоглу. Трябва да се поиска обяснение за изявлението на премиера Ердоган в Кешан. Гръцкият външен министър постъпи достойно, като извика турския посланик и му връчи протестна нота. И да му се заяви, че това не е европейско поведение. С такова поведение Турция няма място в ЕС. Ние не можем да подкрепяме такова антибългарско поведение. Знам, че Вигенин няма да си отвори устата на тая тема и ще се усмихва мазно пред своя висок гост. Аз съм академик и съм историк, и мога да го кажа. Затова не искам да влизам в политиката. Имам покани от различни места отпреди. Казах: Не! Искам да бъда свободен да си изразявам мнението. Това е предимството да бъдеш учен.
- Темата трябва ли да бъде разрешена агитацията на майчин език винаги се появява преди избори. Миналата седмица за пореден път дебатите по нея в новия Изборен кодекс разбуниха и парламента, и цялото общество. Като историк какво е вашето мнение, акад. Марков?
- Да се агитира на майчин език, е дългосрочна политика на ДПС. Изказването на Хюсеин Хафъзов, което втрещи пленарната зала и най-вече извън нея, не бе емоционално изригване. Неслучайно ръководството на ДПС не се разграничи от изявлението на своя депутат Хафъзов.
- Но трябва да признаем, че все пак БСП не гласува да се разреши агитация на майчин език в предизборната кампания?
- Добре че го направиха и не отстъпиха за принципа за уседналост. Исканията на ДПС трябва да се обуздаят и Лютви Местан трябва да знае, че в конституцията е записан само един официален език. Няма пример в ЕС да се агитира на друг език освен официалния. „Готов съм да жертвам свободата си за майчиния език“, викна Хафъзов от парламентарната трибуна и размаха с пръст... Това е безобразие. Нека да отиде в Анкара и да каже нещо за кюрдския език и да видим какво ще му се случи. В Турция има само един официален език и той е турският.
- Акад. Марков, нека се поставим на мястото на турския етнос, част от който въобще не знае български...
- При възрастните хора това се решава както винаги - те ще гласуват, както им кажат от ДПС. Проблемът обаче е при младите турци, които не искат да посещават българско училище и които гледат само турска телевизия.
- Как може да се преодолее това?
- Ще трябва да се засили контролът по турските села - има сигнали, че на някои места не се преподава на български. Просветното министерство трябва да си свърши работата, но не смеят. Вижте какво става в Рибново - функционерите на ДПС махнаха директора на училището там. Манчо Джуркин е български патриот, който държи на светското училище. Преди две години, когато държах там реч за 24 май, видях забрадени момичета и попитах какво е това? А Манчо ми отвърна: „Лесно ви е на вас по жълтите павета, тук е друго. Майките спират децата си от училище и ми искат оставката.“ Какво прави министерството? Излиза, че прави това, което Ахмед Башев им каже.
- От известно време се правят опити за създаване на партия ПОМАК. Става ли опасно заиграването с етническата карта, Балканите винаги са били като буре с барут?
- Само преди няколко месеца дойде една евродепутатка, която постави в ПАСЕ въпроса за македонско и за помашко малцинство. Там има едни високоплатени европейски чиновници, които си търсят работа, за да си заслужат заплатите. Търсят измислени малцинства. Крайно време е да заявим какво сме - суверенна държава, част от ЕС или просто ставаме брюкселска губерния. Престъпление е разни еврофондации да дават пари за правене на помашки етнос в България.
- Трябва ли институциите да се самосезират за този проблем? На места се оплакват, че дори ги натискат да се включат в такава партия.
- Разбрах, че ДАНС вече обръща внимание по този проблем. Но трябват решителни действия, а не туткане. В някои райони не само натискат населението. Знаете ли, че пчеларят Ефрем Моллов, който се води лицето на т.нар. „Помак“, обикаля джамиите в селата на българите мохамедани и събира подписи за тази партия. За това дело там са впрегнати и ходжите. Оставя по един тефтер и в хранителните магазини. Политиката не може да се смесва с религията. Трябва да се вземат мерки, защото ние сме държава със законна власт.
- Защо политиците игнорират този проблем, може би не усещат сериозността му и не виждат реална заплаха?
- Нашите политици са си затворили очите, заслепени от жаждата за власт и от разни партийни групировки. Децата на повечето от тях са на Запад и изобщо не мислят за бъдещето на България. Такова падение трудно си спомням като историк. Ето, сега се готвят за европейски избори и по цял ден си броят бюлетините и колко депутати щели да вкарат в Европарламента. Голяма работа! А сепаратизма, който извършва тази т.нар. партия „Помак“, няма кой да го види. Бях бесен, когато турският консул изпрати писмо до Карловската община, че са приели декларацията за геноцида над тракийските българи отпреди 100 години! Как не го е срам! Тази същата декларация аз също съм я подписал и тя от три месеца залежава в Народното събрание, без никой да Ӝ обръща внимание.
- Защо никой не взема отношение по този въпрос?
- Защото нашите народни представители, нашите политици продължават да живеят в един паралелен свят. Българското не ги интересува. Само се появяват на дати като обесването на Левски, за Трети март или за Втори юни. Държат едни фалшиви речи, писани от хора, които си изкарват хляба по особен начин. Защо са оставили само на „Атака“ да решава въпроси от национално значение? Защо не се хванат те самите?
- Между другото точно при такива скандали електоратът на „Атака“ силно се надъхва и като че ли получава допълнително адреналин.
- Това е абсолютно вярно и едва ли има някаква теория на конспирацията. Като обикалям из Родопите, турците ми казват: „Страх ни е, професоре, могат пак да ни сменят имената.“ Тези хора наистина са патили и им съчувствам. С това ги заплашват и ги заблуждават само за да гласуват за когото им кажат.
- Преди няколко дни едно изявление на историка от Софийския университет Владимир Станев възбуди духовете в социалните мрежи - той каза, че в България не е имало турско робство, и обясни тезата си с аргумента, че тогава българският народ е имал право на собственост, на придвижване и на търговия. Провокация ли е това?
- По-младите колеги работят с разни фондации и си вземат оттам хонорарите. Робство е имало, имало е и три вериги роби особено през XV век. Но и по времето на танзимата (след 1823 г.) в Цариград е имало пазар за роби. Там са се продавали български деца. Чудя се на тези колеги - повечето от тях са османисти, като се хванат с някои документи, и влизат в руслото на Ахмед Давутоглу (външен министър на Турция), който казва: „Ооо, османските векове са златни за Балканите, ние ги цивилизовахме.“ Знам, че на по-младите колеги им трябват пари, но хората са давали живота си, за да ни има нас тук и да говорим на майчин език...
- Не криете вълнението си, акад. Марков.
- Как няма да ме е яд. След приказките как сме добрували под ръководството на султана ме обземат тежки мисли - понякога си мисля - тоя народ или е подменен, или не си заслужава историята. Съжалявам и за Левски, и за Ботев, и за тези млади хора... Просто не си е заслужавало да умират за такива т.нар. потомци.
Парите не са всичко. Един колега беше две години във Франция. Като се върна, ми каза: „Акад. Марков, аз повече не съм български историк.“ „Какъв си станал, да не си станал безродник?“, изригнах аз. „Ааа, няма да ме обиждате. Аз съм само историк, защото националната ми принадлежност ми пречи да изследвам историята обективно.“ В такива моменти се сещам и за случая отпреди няколко години, когато друга наша историчка (Мартина Балева) каза, че не е имало Баташко клане. Безродници всякакви...
- Само бедността ли води до безродие?
- Не. Ние не сме сведени до положение да се избира между свободата и хляба, не сме чак толкова бедни. Някои от колегите ми казват: „Със свобода не се живее, трябва и хляб. Нека сега да оживея, пък после мога да остана и свободен.“ Всеки народ има нужда от национални митове, и то положителни, те не трябва да се рушат. А заради добре платени проекти - дайте да громим митовете за националните герои. Срамота! Историята не е слугиня на политиката. Тя е точна наука, а за жалост има и неточни историци. Някои от тях не са родени за такива, но други - това вече е престъплението - са платени неточни историци.
- Вие чувствали ли сте се омърсен като историк - от лъжи, от колеги?
- Чувствал съм се, разбира се. Знам, че всички сме грешни. И никога не съм ги осъждал. Но не бива да се оправдаваме с времето. На мен никой не ми е държал ръката и не ми е казвал какво да пиша. Аз си имам принцип - по-добре да премълча, отколкото да го напиша. И след 1989-а не съм се отказвал от това, което съм написал като историк преди това.
А някои след 1989-а се отказаха от цели монографии и дисертации. И се обявиха за първите демократи. Няма по-лошо от бивш комунист антикомунист. Хората винаги са се делели на мислещи и на папагали. И днес е пълно с демократи папагали, които не спират да говорят по телевизиите, повтарят едно и също - от президента до останалите в редицата.
