Нешо Брайков

В гордото ни минало един от първите кметове на следосвобожденско Хасково е посветил целия си  живот на мечтания порив за свобода и просперитет на род и родина. Сред малко известните имена на поборниците за Освобождението е това на десетия кмет на Хасково Нешо Брайков.

Благодарение на изследването на главния уредник в Регионалния исторически музей в Хасково - доктора по история Красимира Узунова, днес знаем повече за историята на  Брайков.

Роден е на 9 март през 1850 г. в Копривщица. Още  на  12 години заминава за Цариград. Там 3 години чиракува, но вероятно решил, че абаджийството не е пътят му, постъпва на работа в печатарницата на българската църква в цариградския квартал „Фенер“. Разнася издания за абонатите и събира членския внос.

Така той попада във водовъртежа на  местната българска общност и се включва активно в борбите за черковна независимост и политическо освобождение.

Идва времето на последния етап от революционната дейност, когато, след смъртта на Левски, се подготвя Априлското въстание.

През пролетта на 1875 г., обхванат от желанието да се включи в национално-освободителните борби, заедно с други  млади българи, Нешо Брайков поема към периферията на Османската империя -  Херцеговина.

Със зимата обаче  настъпва и гладът, в четата, в която са  българите, нямат достатъчно храна, нито топли дрехи, затова една част от тях, около 40 души, решават да да отидат през Сърбия към Румъния.

В спомените, които пише в края на дните си, Брайков разказва накратко и за преживяванията си по пътя: качват се на кораб, арестуват ги, понеже нямат документи. Като арестанти са охранявани от италиански конвой. Качват ги на нов кораб по Дунав. Един от агентите вика Нешо му разказва, че е намират на кораба „Радецки”.  Нешо споделя с останалите  какви възможности имат и всички са категорични, че ще рискуват и ще се измъкнат. Когато корабът спрял, един от групата се приближил до капитана в гръб, изритал го и го изпратил зад борда. В суматохата българите избягали.

Докато обикаля с другарите си Румъния, научават, че Русия е обявила война на Турция. В Букурещ Брайков успява да се срещне с  пратениците на Централния революционен комитет, от които лично познава Драган Цанков, както и редактора на в-к “Стара планина“ Стефан Бобчев. Скоро след това цялата група българи, които пътуват с Нешо Брайков, стигат до Плоещ и влизат в състава на сформиращото се българско Опълчение.

След края на Руско-турската война, опълченецът Брайков постъпва в жандармерията в Хасково. През 1883 г. е преместен на служба в Харманли, където става началник на жандармерията. Там е един от основните дейци по обединението на Източна Румелия с Княжеството. На 7 септември той е назначен за комендант на града. От спомените му става ясно, че е в основата и на създаването на легендарния Харманлийски конен ескадрон.

Лично  Брайков нарежда да се реквизират всички коне от турското население в града и околностите. Така за ескадрона са събрани  200 коня.

За кавалеристите е приготвена специална униформа и калпаци с увиснали червени дъна, с които ексадронът става популярен.

Когато избухва Сръбско-българската война, Харманлийският ексадрон остава да пази границата с Турция.

Като привърженик на Стамболовата Народнолиберална партия през 90-те години Нешо Брайков се завръща в Хасково и е един от членовете на местното й ръководство. Избран е за кмет на града за година и половина в периода от лятото на 1904 до есента на 1905 година.

В Балканската война участва в обсадата и превземането на одринската крепост.

 През 20-те години на миналия век, когато Хасково е домакин на поредния конгрес на дружеството на запасните офицери и подофицери „Родопи“, Брайков е внесен на ръце на конгреса и под бурните аплодисменти на присъстващите е избран за почетен председател.

Остатъкът от дните си до 1929 г. възрастният вече поборник прекарва на служба като надзирател на военните фурни в Хасково.

К.Славова