Ето основните теории за любовта, дадени ни от учените:

1) Биологична теория

Според нея всички живи същества имат вроден инстинкт за продължаването на рода. За това в природата живите същества са разделени на женски и на мъжки пол. Под влиянието на хормоните хората се привличат, между тях възниква привличане и страст, които наричаме любов. При това, колкото повече тестостерон имат мъжете, а жените – естроген, толкова по-силно ще е привличането между двамата.

Според учените най-силното чувство за любов продължава от една до три години – това е необходимото време за това да се зачене, износи и да се научи да ходи едно дете. След това привързаността и грижите заместват страстта. Учените обясняват това чувство, а също и съпружеската вярност с няколко хормона, а именно: окситоцин и вазопресин.

2) Химическа теория

Според други хората се привличат по миризмата. А именно – за чувството за влюбеност отговарят феромони, които влизат в състава на потта. Това съвсем не означава, че човек трябва да излъчва силна миризма, феромоните са неуловими и незабележими за останалите. Но се усеща от този, в чиято кръв същите химически вещества и феромони.

3) Неврологична теория

Според тази теория за възникването на чувства, като грижа, привързаност и щастие отговарят определени части на мозъка. За доказването на това твърдение са били проведени редица изследвания, в които с помощта на ядрено-магнитен резонанс са били наблюдавани частите, отговарящи за любовта – романтичната и майчината.

При изучаването на страстната (романтичната) любов са сравнявани реакциите на мозъка при стимулиране (снимка или име), отнасящи се до обекта на страстта, с реакцията на мозъка при същите стимули, отнасящи се до приятели и непознати. Сравняването на получените резултати позволява да бъдат открити участъците, които реагират по-силно при мисълта за любимия, отколкото за приятел или непознат.

Напр. при страстната любов се активират части от предната мозъчна кора, докато майчината любов се проявява при реакция на участъците под мозъчната кора, свързани с удоволствието. Освен това при влюбения човек се понижава чувствителността на амигдалата  (която отговаря за чувството на страх, тревожност и безпокойсво).

Съществуват данни, че на фона на любовните преживявания се понижава активността в областите от мозъка, които отговарят за критичността и оценката. Всичко това може да доведе до понижаване на критиката, вниманието и дори трезвостта на съжденията.

* Тестостеронът е стероиден хормон от групата на половите хормони. При бозайниците хормонът се секретира основно от тестисите на мъжките и от яйчниците при женските, въпреки че малки количества се секретират и от надбъбречните жлези. По принцип е главен мъжки полов хормон и анаболитен стероид.

** Естроген — естрогените са стероид—женски полов хормон, свързани с овулацията и сексуалното поведение на женските индивиди. Естрогенните хормони са естрон, естриол,естрадиол.  Естрогените при женските индивиди се синтезират от фоликулните клетки в яйчниците. Със съзряването на фоликула те постепенно се натрупват във фоликулната течност. При настъпване на овулация тяхното ниво в кръвта рязко се покачва - това е така нареченият постовулаторен естрогенен пик, който стимулира половата активност и търсенето на сексуален партньор при женските индивиди.

*** Окситоцинът е хормон, който се секретира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, а оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и секретира. Секретира се по време на раждане, тъй като предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Неговата секреция се потиска от половите хормони, за да се осигури безпрепятствено вгнездяване на яйцеклетката в матката. Той има отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Счита се че при мъжете окситоцинът е свързан с емоционалното обвързване. Окситоцинът е хормон с пептидна структура.