Нагоре-надолу... Днешните еманципирани жени могат да лавират с ръста си и да изглеждат ту на обичайната си височина, ту при нужда от издължаване на силуета, 10-15 см. нагоре.
Обувките с токчета винаги идват на помощ и за повдигане на самочувствието, и за секси походка... днес на жените, но до онзи ден и ...на мъжете.
Всъщност малко се знае, че в крайна сметка мъжете са виновни за страданията на дамите днес - тяхна да е нелеката чест да носят високи токчета.
Историята
В Близкия изток воините носели обувки с токчета за улеснение при езда. Доброто яздене на конете било важно за бойния стил на Персия (днешен Иран). Токчето в стремето на обяздения кон давал стабилност на ездача, изправяйки се върху коня си, да стреля с лъка си по-ефективно.
Смята се, че в Европа мъжете започнали да ходят на токчета по примера на персийските воини от свитата на шах Абас. През 17 век персийският владетел искал да се съюзи със Западна Европа, за да победят общия си враг - Османската империя. Затова изпратил първата персийска дипломатическа мисия в Русия, Германия и Испания.
Когато мъжете от европейската аристокрация видели обущата на персийските конници, ги възприели като израз на мъжественост и започнали да носят подобни, за да повдигнат мъжкото си самочувствие. Оттам насетне още десетилетия обувките с високи токчета били носели и като символ на висок статус в обществото.
Колкото тенденцията набирала популярност, толкова се увеличавали и сантиметрите, та чак до размер “непрактичност“.
Логиката на висшата класа обаче била: само някой, на когото не му се налага да работи на полето или да върви дълго, може да си позволи да се разхожда в толкова непрактични обувки!!!
Като модна люлка на високите токчета се сочи Париж. За да компенсира ниския си ръст, Катерина Медичи се „покатерва“ на висок ток.
Съвременните високи токчета с височина от 15см. до 42 см. !!! идват от Италия. Казанова е бил запленен от красотата на жените с високи токчета. Екзалтацията по високия ток стига до там, че през 17-ти век се е смятало, че за да се омъжи, жената трябва да съблазни мъжа с обувки на висок ток. Луи XIX също бил почитател на токчетата. Той дори забранява извън двора му да се носят червени обувки-символ на церствеността.
През 1791г. не кой да е, а самият Наполеон решава да демонстрира равенство, носейки токчета, което донякъде се обяснява с ниския му ръст.
И тъй като жените по това време искали всячески да демонстрират равенство, си правили къси прически, слагали пагони по дрехите си, пушили лули, слагали мъжки шапки, а поредният им опит за присвояване на мъжките власт, сила и възможности, бил именно високият ток. Така и жените се качват на токчета масово.
И така до края на 17 век обувката на ток била унисекс. След това постепенно формите се изменяли в по-квадратна и с нисък ток за мъжете и по-заоблена и стройна за жените.
С Просвещението, което донася със себе си нови принципи, морал и разбирания за образованието, вместо привилегията като култ, мъжете малко по малко започват да смаляват размера на токчетата си. Започват да носят все по-практични дрехи в по-семпъл стил, захвърлят бижутата и визията спира да носи белега на социалната класа.
На жените пък се гледало като на емоционални, сантиментални и необразовани същества, които носят ирационални облекла. Високият ток бил смятан за глупав и женствен и затова бил тотално отхвърлен от мъжете. Те слизат завинаги от токчетата през 1740 г.
Постепенно започнало да се счита, че подобно на корсета, високите токчета оформят тялото, за да го правят по-аристократично и желано. И това довело до тяхната присъда. Масачузетската колония приема закон, забраняващ на жените носенето на високи токчета. Считало се , че така те омагьосват мъжете. По силата на този закон жените с токчета били съдени като вещици.
Само 50 години по-късно, след Френската революция, високият ток изчезва и от краката на жените.
През 1860 г. с появата на шевните машини, вискоките токчета набират отново популярност, нещо повече -появяват се в огромно разнообразие като модели. Истинският фурор за токчетата е отново през 1930 година.
А 30 години по-късно, за да подчертае красотата на краката, мини-полата налага обувките на висок ток, просто като задължителни.
Днес има дори тенис обувки на вискок ток или пък токчета - ролкови кънки.
Любопитно
Любопитен факт е, че през последните 20 години женските ходила рязко са се увеличили. Изследване доказва, че ако до преди 20 години най-разпространените дамски номера на обувки са 35, 36, то днес повече жени си купуват обувки с номера над 39 – 40 номер.
Учените са изчислили, че ходим средно по около 160 хил. км в живота си. Това е все едно да изминете четири пъти екватора.
Специалистите съветват
Въпреки, че повечето жени обожават високите токчета, има и такива, които пък държат на ниските си обувки. Кой вид е препоръчителен от здравословна точка, специалистите нямат едностранчив отговор, а по-скоро съветват да не се ходи непрекъснато с една и съща височина токчета.
Непрестанното ходене на високи токчета може да доведе до увреждането на мускулите на прасеца, които с течение на времето се скъсяват и губят еластичност.
Препоръчително е да се носят обувки с малко по-дебела подметка на петата, за да се намали натискът.
Много ниските обувки тип „балерина“ също не трябва да са на краката ви нон-стоп. При непрестанно носене те създават напрежение при глезените.
Според ново изследване на американски хирурзи-ортопеди оптималната височина на женските токчета за честа употреба не бива да е повече от 2,5 см. В противен случай има риск от сериозни вреди на здравето. Същото се отнася и за пълния отказ от тях.
М. Манолова