Димитър Мариновски се бори да впише скалния масив в държавните регистри
Родопчанин откри природен феномен край пътя за Смолян. От скалите на третия завой след Юговското ханче се откроява скала, наподобяваща човешка глава. Димитър Мариновски нарича откритието си Хан Аспарух и се бори то да бъде вписано в държавните регистри като природна забележителност, съобщава „Марица”.
Забелязал природната скулптура случайно, пътувайки от Смолян за Пловдив. Автобусът аварирал и на хората се наложило да се разхождат безцелно, докато се отстранява аварията. Било късна есен и листата на дърветата окапали. “Гледайки скалата насреща, съзрях уникална каменна картина, скрита в храсталака. След време реших, че можем да разкрием за света тази природна монументална скулптура, изваяна от времето като шедьовър на Микеланджело”, разказва Димитър.
След като се пенсионирал като секретар на читалището в село Славейново, се захванал с мисията да популяризира находката си. Тръгнал от институция на институция, за да узакони дейността си. И да намери пари за изсичане на дърветата около скалната творба. Навсякъде срещал разбиране, гостоприемство, отзивчивост, но никъде никой не му подал ръка за делото.
Тогава решил да се захване със задачата сам. Запретнал крачоли, но не успял да прекоси придошлата пролетна Чепеларска река. Затова я изчакал до септември - да спадне нивото є, за да я преджапа и да стигне отсрещния бряг. Като стигнал до шкарпата, установил, че и тя е непреодолима - 4 метра висока. Тогава на помощ дошли приятелите от село Първенец, които го вързали за мантинелата на пътя под скалата и го издърпали нагоре. За тях било рисково да го следват в превземането на скалата, но запечатвали с фотоапарат стъпките му и стояли под скалата за кураж.
Така, с брадвичка, метален лък, две въжета и ръчно издялани от дърво алпинистки клинове в раницата, Димитър се добрал до заветната скална фигура. Нямало пътека, човешки крак не бил стъпвал никога досега. Шест часа сякъл огромните дървета. И все оставали и оставали. Дъбовете лесно се подавали на теслата, но борове били много жилави.
Оказа се, че природата е скрила хан Аспарух много умело. Но аз не се предавах, спомня си приключението Мариновски. Четири пъти превземал метър след метър скалата, падали клони върху главата му, контузили рамото му, но успял да изсече около 80% от местността.
Хан Аспарух няма паметник в района. Природата е изваяла уникална мъжествена фигура, която някои оприличават на конска глава, аз в нея виждам лицето на хан Аспарух. Той е велика личност в нашата история и заслужава нашата почит и уважение, философства Мариновски.
Следващата му мисия е да постави билбордове със снимка на феномена “Хан Аспарух”, които да указват мястото му в Родопите. И да впише откритието си като природна забележителност в държавните регистри като “Феноменът на Мариновски”.
Стане ли това, Асеновград ще се закичи с велик триптих - святата местност Кръстова гора, Асеновата крепост и феноменът “Хан Аспарух”, до който не може да се стигне и няма никаква опасност да бъде разрушен от човешка ръка, казва в заключение Димитър Мариновски.