Това е четвъртиият сингъл от новия албум на канадската певица. Във видеото е за отбелязване силно присъстващият азиатския стил. Това е J-поп, японската вълна в музиката, който се усеща и в звученето на самото парче. В речитатива можем да различим няколко думички на японски, като аригато (благодаря). Като цяло саундът на Hello Kitty си е електро-поп, в който освен силните J-pop елементи има и известно повлияване от дъбстеп.

Парчето е написано от Lavigne, Chad Kroeger, David Hodges и Martin Johnson. Видеоклипът е сниман в Япония. Той предизвика някои негативни коментари, относно "културното присвояване".

Недоволните са много и те си имат различни поводи да критикуват клипа. Има препоръка да се гледа при изключен звук. Също се отбелязва като крайно подозрително, че 29-годишната тийнейджърка е само с един тоалет през цялото време. За текста да не говорим (miror).

А когато Аврил Лавин защити в Туитър клипа с думите, че обича японската култура, това предизвика яростни реакции сред пишещите, включително от името на 18 милиона азиатци, живеещи в Америка. "Благодарение на Аврил Лавин сега трябва да обяснявам културното присвояване на моите азиатско-американски деца отново", пише Грейс Хуан Линч. Но децата й смятат клипа за "як".

Други обвиняват видеото, че е раболепно и с него Аврил правела голям реверанс на немалката си фен-група в Япония. Кое му е лошото? Има през цялото време в кадър лога на Tower Records Shibuya и CANDY AGOGO, роптят някои. И танцьори с безизразни лица не са единственото характерно за Япония. Така си представят Япония хора, които не познават живота там, от манга, телевизионни сериали и случайни клипове в YouTube. Ето такива критики предизвика видеото на Hello Kitty.

"Minna saikou, arigato!” е обичайната фраза, с която изпълнителят благодари на публиката, нещо като "Благодаря ви, вие сте страхотна публика". Hello Kitty е популярен анимационен персонаж, със запазена марка. Ето го и видеото: