Кримските татари поискаха автономия на полуострова. Конфликтът на Кремъл с кримските татари отразява "чекистката логика" на руските власти, пише "Ведомости".  

Кримските татари напомниха вчера, че искат на полуострова да бъде създадено тяхно етническо автономно формирование. Те настояха да се възстановят историческите названия на селищата в Крим и да се уреди с нови закони повишено представителство на кримските татари във властта, пише "Комерсант", цитиран от БТА.

Руският вестник обобщава резолюция, приета вчера от траурен митинг на кримските татари по повод 70-ата годишнина от депортацията им от Крим по нареждане на Сталин. Проявата бе компромис между етноса и новите руски власти на полуострова, анексиран от Москва. Републиканското ръководство забрани митинг в центъра на местната столица Симферопол, защото се опасявало от провокации.

В крайна сметка бе постигнат компромис - на кримските татари бяха разрешени малобройни акции край паметници на жертвите от депортацията и общокримски митинг молебен в предградие на Симферопол, посочва изданието.

Край местна джамия "се събраха стотици хора със знамена, на които личеше родовият герб на кримската ханска династия. Ексцесии нямаше. Гласувана бе резолюция - да се признае депортирането на татарите за геноцид".
Всекидневникът напомня, че на среща с пратеници на кримските татари руският лидер Владимир Путин заяви на 16 май, че кримскотатарският народ не бива да стане разменна монета в споровете между Русия и Украйна.
"Трудно бихме си представили силовите структури да разпъждат демонстрации след думите на президента", пояснява "Комерсант".

Взетите превантивни мерки обаче предизвикаха "предсказуема реакция" в Киев - бившия господар на анексирания полуостров, отбелязва "Независимая газета".

"Приканваме международната общност да сложи край на руската агресия срещу Украйна, да подкрепи кримските татари, озовали се в крайно трудно положение в окупиран Крим", цитира вестникът изявление на украинското външно министерство.

Конфликтът с кримските татари е твърде характерен за Русия симптом. Този конфликт се дължи на характерния за днешен Кремъл подход към всички малцинства, твърди "Ведомости", цитиран от Би Би Си и БТА.

Кремъл не допуска мисълта, че е възможно етническите, религиозните и социалните групи да бъдат самостоятелни действащи лица в обществения живот. "Те могат да бъдат само инструменти, могат да бъдат "използвани", да бъдат "разменна монета" или каквото щеш, само не и народ, който се стреми да живее посвоему", обяснява вестникът в редакционен коментар.

Кремъл явно не разглежда дейността на кримските татари като солидарна народна борба за правата им - според Москва враждебни външни сили използват кримските татари с някакви вредителски цели, предполага "Ведомости", свързвайки този начин на мислене с "принципи от дейността на тайните служби". 

"В страх пред авторитетите в обществото властите се опитват да привлекат (да подкупят) някои, да дискредитират други, да изтласкат трети от публичното поле. Да раздробят активните групи, да подменят ценностите с материални интереси", констатира изданието.

В рамките на тази логика самостоятелните действия, защитата на собствени ценности се смятат за нещо антидържавно, плод на интриги на враждебни сили. Точно затова конфликтът с кримските татари избухна веднага след присъединяването на Крим към Русия. 

"Този и други подобни конфликти ще останат нерешени, докато чекистката логика в отношението към обществото остава неписана идеология на Кремъл", прогнозира "Ведомости".