Детството е като сън, който минава бързо, но се помни цял живот. Всички си спомняме дългите летни вечери, в които сме стояли до късно навън, за да играем с приятели и просто да бъдем деца. С усмивка и лека носталгия нека си припомним най-забавните игри, които сме играли с часове и никога не ни омръзваха:

Криеница

Един броеше, всички останали имаха определено време, за да се скрият. Когато откриеше някое дете, тичаше до мястото на жумене и го "заплюваше" като казваше "Пу за Иван". Ако криещият се успееше пръв да стигне до мястото казваше "Пу за мене". Целта беше всички да успеят да стигнат до мястото, преди този, който брои да го направи пръв.

Народна топка

Разделяхме се на два отбора и на асфалта чертаехме линия по средата, която да разделя групичките. В двата края заставаше по един човек от всеки отбор, който играеше ролята на „консул”. Дете от единия отбор трябваше да улучи играч от другия отбор. След като е хванал топката имаше за цел да улучи трети човек. Ако удареха играча или той пристъпеше в полето на другия отбор – излизаше от играта. Но ако хванеха топката „спасяваха” някой от собствения си отбор, който се връщаше на полето за игра. Имаше сърдитковци, както във всяка игра, но беше толкова забавно!

Пиян морков

Най-често играехме по трима, но „пияните моркови” понякога бяха и повече. Имаше по две деца в края, които си подхвърляха топка, а пияното морковче трябваше да я хване. На негово място идваше този, от чиито ръце беше хванал топката.

Подаръци

Една от любимите игри на всички! Нареждахме се на пейката пред блока и всеки подшушваше на другарчето до себе си име на човек от групата, който ставаше „подаръкът”. Някой от всички беше „Дядо Коледа” и той разпореждаше кой какво да прави с подаръка си като не знаеше подаръка на никого. И след това казваше нещо от рода на „Иди при подаръка си и му вземи обувката”. Искаш не искаш, оставаш с една обувка!

По-високо от земята

Много се забавлявахме и с тази игра. Целта беше едно от всичките деца да е това, което гони, а другите да бягат. За да не те хване можеше да се качваш на нещо, което е по-високо от земята – пейка, бордюр и пр. Но можеше да седиш по-високо от земята само по 3 секунди, а след това.. дим да те няма!

Развален телефон

Нареждахме се в редичка, първият измисляше думичка и всеки я прошепваше в ухото на другия и който каквото чуе. Нямахме право да я казваме повече от веднъж, а накрая последният от редичката трябваше да каже коя е първоначалната дума. Обикновено още по средата на редичката думата вече се изменяше и ставаше нещо забавно.