Рънинг мен Димо Маринов: С бягане ядеш и пиеш каквото си искаш

Димо Маринов оставя зад гърба си много по-млади от него

Мнозина познават хасковлията Димо Маринов като бивш шеф на местното данъчно. За повечето обаче той е олицетворение на неостаряващ атлет и мъж в разцвета си вече десетилетия наред. От 1960 година досега Бягащият мъж Димо Маринов е навъртял над 200 хиляди километра. На подобен пробег колите вече са минали два основни ремонта. Димо обаче си е същият и във видимо по-добра кондиция от два пъти по-младия репортер. След 54-години тичане още е в достатъчно добра форма за да спечели призовото трето място на международния маратон в Одрин, въпреки че бе най-възрастният от близо 300-те участници от България, Гърция и Турция.

Имаше ли някаква специална подготовка за маратона?

-Не особено. За последната седмица пробягах само 102 км. Понякога стигам 120. Записвам си пробега всеки ден. Понякога е повече, понякога по-малко.

И аз тичам всеки ден, но в най-добрата си форма докарвам 50 км седмично. Къде е тайната?

-С бягането се свиква, важното е да не натоварваш организма. Да си хванеш едно постоянно темпо. За мен принципа, който препоръчвам на всички, е да бягат толкова, че да могат да говорят и по време на тичането. В никакъв случай не се претоварвайте, пробяганата дистанция е различна за всеки и за всеки ден. В случай, че не се чувствате добре, спрете - и утре е ден.

Напоследък много хора се запалиха по джогинга, но има и теория, че той е вреден - за сърцето, ставите и т.н.

-Това не е вярно. Ставите се износвали... ако беше така, с толкова километри аз трябваше да съм останал без стави. Нищо не може да се случи на сърцето ви, ако не правите глупости и не се изтощавате докрай. В края на кроса пулсът ви трябва да не е повече от 156 удара в минута. Засича се лесно - 10 секунди с пръст на китката, а преброените удари умножаваш по 6. Тича се непрекъснато. Ако ти се прииска да спреш, спри, не почвай отначало - иди си почини.

Бягаш не само за удоволствие, но и за спорта. В Одрин в твоята група са те изпреварили само двама бивши професионални атлети. Като спортист имаш ли си някакъв режим?

-В тая връзка ще ви кажа следното. Турците са перфектни с организацията, в края на маратона имаше линейка, в която измерваха функционалното състояние на атлетите. Аз, като най-възрастния участник, получих пълно медицинско обслужване, премериха ми пулса - отличен, кръвно-отлично, холестерол в норма, само захарта ми бе паднала малко, щото тя е горивото на организма все пак. Двама младежи ме питаха - абе ти какво ядеш? Викам - всичко. И свинско си ям, и хляб, и яйца. В България пиете доста, сигурно и ти пиеш, продължават двамата. Пия, признавам аз, и всичко правя. Пък те-ашколсун комшу! Не знам хората защо толкова се учудват - докато бягаш, може да си ядеш и пиеш каквото си искаш. Примерно след тичане обичам, а и е много полезно, по една биричка. Пък може и по две. И сладко много обичам.

Хората обаче тичат за да отслабват. А диетолозите не биха се съгласили с менюто ви.

-Каква диета? Много ми е чудно като кажат: няма да ядеш хляб. Ми откъде тогава ще дойдат въглехидратите? Няма да ядеш месо. Моля?! Ами човек с това е станал човек. Първи са били ловците, не земеделците. Не трябвало да се яде мляко - ами белтъчините? Яде се всичко, организмът го изгаря.

Ами прословутото бирено коремче?

-Много обичам бирата, да виждаш такова?

Да се върнем на маратона, как се стигна до такова масово хасковско участие. Разбрах, че хасковската група е била съществена част от българската, която бе с квота 100.

-Обаче дойдоха само 40, а хасковлии бяхме 11. Преди време ме намериха в Хасково от някакъв комитет за българо-турско приятелство. Питаха мога ли да осигуря хора за маратона на Дружбата между трите страни. Правел се за първи път, трябваше им някаква заявка за организацията. После, понеже хасковската група бе най-многобройната от българите, ми връчиха специална сребърна купа, като жест към града, който се оказа с най-много хора. Пък и нали сме комшии, затова сме на особена почит.
Ако аз си сдържах на думата, то турците го направиха двойно! За всички участници бе осигурена вечеря, нощувка в хотел, закуска. Охраната бе невероятна - пиле не можеше да прехвръкне по цялото протежение на тези 21 км. Турските аскери бяха като статуи по протежението на пътя. Изпратиха ни от Одрин с духов оркестър, гърците ни посрещнаха и те с такъв. Преминаването на КПП-то между двете държави бе като свободна зона. Колеги полицаи, които тичаха с мен, се шегуваха, че ей сега е моментът нелегалните да влязат в ЕС. Само слагат един номер на гърдите и готово. Финалът се отчита с чипове и още на секундата всеки от стотиците участници получаваше времето и класирането си. Бягал съм на много маратони, и в Париж съм ходил, но такава организация никъде я няма. Накрая за всички призьори имаше парични премии, които не са малки особено за нашите стандарти. Победител в генералното класиране за всички възрасти стана шампионът на хасковския маратон през последните години Шабан Мустафа. Получи 3000 турски лири/малко над 1000 евро. б.а./ Аз и Величко/Димитров взехме, разбира се, по-малко за третите места в нашите групи.

Спортна нация ли са комшиите? Тук в Хасково има един доста неласкав лаф за идеала им за красота...

-С такава база ще е грехота да не са спортна. Такива игрища съоръжения и терени имат, може само да им завиждаме. Запознах се с един техен професор,около 50-те, от университета в Бурса. Човекът си бягал седмично по 170 км. Една турска госпожица пък, дошла от 1400 км за да участва в този маратон! Това е някъде много далеч в азиатската част, но си направила усилието. В крайна сметка идеята за този маратон е тяхна, следващата година ще включат и Свиленград, за да оформят триъгълника между участващите държави. Пак ще се бяга 21 км.

И последно, нещо впечатли ли те от престоя в Одрин?

Да, но не като спортист, а по-скоро като бивш данъчен. Виждам хора, които продават разни неща на улицата, гевреци ли, сувенири ли, какво се сетиш. Турската държава не иска нищо от тях - нито стотинка, никакъв налог. Никакви документи и разрешителни. Един вид ги е оставила да въртят какъвто си искат алъш-вериш от благодарност, че не й висят на гърба за социални помощи. Тук при нас документи, бумащина, разрешителни режими, касови апарати. Винаги съм казвал, че най-ефективната система е най-простата, не просташката, а простата. При нея и държавата си взима своето, и за хората остава. При нас положението е затормозено до крайност.

Г.Христов

Димо Маринов бе най-възрастният участник измежду стотиците на маратона в Одрин
Но това не му попречи да спечели купа. Най-вляво е другият хасковски призьор Величко Димитров

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (3)

  • 1
    Ин
    инж.Митко Митев-Първомай
    0 0
    13:37, 2 сеп 2014
    Браво Дима.Честито победа.Обади ми се догодина и аз ще дойда да уча участвам на маратона.Бъди жив и здрав.
  • 2
    Пр
    прозрение за НАП
    0 0
    18:12, 9 сеп 2016
    това което разказва г-н Маринов си е реалната действителност за уличния търговец...но вижте после как е еволюцията..омръзва му да е на улицата и взема дюкянче...събрал е парички..и вече е готов да внася в хазната!
  • 3
    Кю
    Кючуков
    0 0
    19:01, 11 сеп 2016
    Организацията в Турция е перфектна предвид българската и по-слаба от тая в кое да е германско село...Бат' Димо е бил в Париз, ама гат' рокендрола е бил млад... Язе бех там 2015-та и нещата малко са се променили. Дотолкова, че дори аз се класирах 3-ти в М60 с над 1100 старци в нея - 2:58:35 часа...
Последни новини