Тихомир Безлов

В края на март миналалата година си позволих да си нарисувам една графика, за да подредя най-вероятните варианти за изхода от изборите и правителствата след това.

По-късно, след събитията на 14 юни 2013 г., направих втора версия на възможните сценарии. Това, което тогава написахме, бе, че “прогнозата за нови избори се движи между 70 и 80%”. Използвам множествено число, защото оценките са резултат от мненията на приятели и колеги, с които имаме приблизително общи възгледи. В графиката (виж горе) съм използвал старите варианти и процентите, които им давахме. Правя го, защото си заслужава да видим в какво сбърках(ме). Вероятно най- сериозната грешка бе втората част на изречението - “Като невъзможни се разглеждат вариантите голяма коалиция БСП - ГЕРБ и правителство на БСП - ДПС - “Атака”. Както видяхме, националистическата партия “Атака” подкрепи правителство с участието на ДПС. Основното, което обаче остана вярно, бе нестабилността на правителството. Последваха протести още в първия ден от правителството на Орешарски и след това експлозията след назначаването на Делян Пеевски.

Продължителните протести, но с отсъствието на резултат, създадоха усещането, че правителството на Орешарски може да изкара мандата си. За безпристрастния наблюдател и при трите политически формации, стоящи зад правителството, бе очевидно, че няма желание да отидат на нови избори. Какво точно се случи преди и след евроизборите може само да гадаем, но със сигурност ДПС промени позицията и направи прогнозата - “нови избори една година по-късно” вярна. Другата прогноза, която, погледнато от днешна гледна точка, нямаше как да не се случи е появата на нова политическа формация. Всъщност в момента имаме даже три такива.Друг е проблемът, че не улицата ги създаде. На графиката са показано с червен коридор събитията, които прогнозирахме и които според нас се сбъднаха.От моментната гледна точка в опита да подредим близкото бъдеще се сблъскваме с огромна неопределеност.За разлика от март 2013 г., когато имахме месец и половина до изборите и многобройни социологически проучвания, сега не знаем кога ще са изборите и силно недоверие към поне половината проучвания.Много от очакваните събития са резултат на открити твърдения на политическите формации, а на на слухове и мълви. По тази причина може само да ги очертаем и в някои случаи - да напишем процентите те да се осъществят.По реда на случване най-първите варианти, от които следват останалите, са за това кога приблизително ще са изборите. Тук се очертават три варианта – форсирани избори, което означава по-малко от 1-2 месец живот на правителството, което е средно вероятно.Втори вариант - избори до края ноември, което се смята за най-вероятно. Третият вариант дава по-отдалечена дата, дори допуска парламентарни избори с изтеглени напред местни.Мнозина от експертите, с които коментирахме, свързват новите избори с това дали председателят на БСП Сергей Станишев ще получи пост на еврокомисар (или някакъв друг пост в Брюксел).

Виж тук схема на вариантите за правителство.
Смята се, че ако твърде бързо се стигне до избори, правителството няма да има време да го предложи. Оттук следват и спекулациите кой може да замени Сергей Станишев в БСП. Ако това е анти-Станишев лидер, то се открива път както към коалиция с ДПС и “България без цензура”, така и към ГЕРБ. Темата за смяната на Станишев се свързва и със слуховете за промяна на върха в ДПС. Както част от наблюдателите изтъкнаха – стратегията на Доган е да сменя “вторите хора”. Успоредно с обявяването на нови избори трябва да се случат и две други важни политически решения Първото по-маловажно е назначаването на служебно правителство. Преобладава мнението, че президентът Плевнелиев няма да се съгласи Пламен Орешарски да остане като служебен премиер въпреки офертата на ДПС.

Втората, много по-важна стъпка е дали ще се въведе задължително гласуване. Очевидно е, че за подобно решение има раздвоение в БСП. При ГЕРБ също ситуацията е много рискова.Ако приемат предложението на Станишев за задължителен вот, ще влязат в конфронтация с ДПС, ако не го приемат, обаче ще бъдат заподозрени в договорки с ДПС. За това ГЕРБ търсят правни аргументи, свързани с промяна на конституцията.След толкова много условности политическите конфигурации, които изглеждат най-вероятни, са:

- “Правителство на малцинството “ГЕРБ-Реформаторски блок”, подкрепени внимателно от ДПС;

- Старата коалиция БСП-ДПС, като “Атака” е заменена от “България без цензура”;

- В линията на същата коалиция БСП-ДПС-ББЦ може да се добави и партията на Георги Първанов АБВ. Проблемът на тази конфигурация обаче е, че активното население гледа на партията на Бареков като политико-инженерен проект на олигархията. В този смисъл ББЦ няма да донесе стабилност на БСП и ДПС.

- Вероятно най-стабилната моментна политическа конструкция е свързана с голяма коалиция ГЕРБ-БСП, но за момента и двете политически формации не могат да си позволят това, без много сериозни икономически сътресения.

Същевременно на хоризонта има изключително рискови икономически процеси. На първо място бюджетът продължава да не се изпълнява, а разходите продължават да са значително над приходната част. Задаването на нови избори само допълнително ще влоши тази ситуация. Спрените еврофондове до този момент се финансираха от бюджета и ако не бъдат компенсирани платените средства, се очертава огромна дупка в бюджета на страната и на общините.

Към това продължава да се отваря пропастта на енергетиката.