Звукова уредба, която е програмирана да призовава 5 пъти на ден за молитва мюсюлманите (езан) дари 84 - годишният Мехмед Мурадов на джамията в Млечино. Той е мюезин и досега самият зовеше вярващите за петте задължителни молитви чрез високоговорители, инсталирани в минарето на молитвения дом. Срещаме го в двора на къщата му да бере ягоди от градината си. Засадил е и картофи, домати и чушки.
„Вече съм на преклонна възраст и се затруднявам всеки ден да отида до джамията, за да приканвам мюсюлманите за молитва. Сега знам, че системата автоматично ще се включи, и ще кани вярващите за намаз (молитва)”, казва бай Мехмед и допълва, че уредбата е програмирана и за „села” (зов) по време на редовната петъчна молитва. Всички млечинци го познават като добросърдечен, отзивчив, щедър човек.
„Обичам да дарявам. Досега съм купил със собствени средства килими за обзавеждането на джамията и климатик. Искам всички вярващи да се чувстват удобно, когато дойдат да се молят. Сега правя хаир, защото искам в отвъдния свят да бъда в дженнета (рая)” обяснява щедростта си бай Мехмед. Пенсията му е над 200 лева, но той не се оплаква. Най-голямото му богатство са децата, внуците и правнуците, които често го навестяват. През 2007 година се сбъдва и голямата мечта на бай Мехмед - отива на хаджилък в Мека и Медина. Надява се един ден всеки вярващ да има възможност да посети двете свещени за мюсюлманите места.
Роден е на 26 май 1931 г. в село Горно Прахово. Родителите му били тютюнопроизводители. Заради беднотията на 8-годишна възраст е принуден да работи като чобанин в родното си село, а на 14 заедно с баща си заминават да работят по строителните обекти в Димитровград. На 26 годин се жени. Със съпругата си Гюлфиде, починала преди осем години, били сплотено семейство и отгледали с всеотдайност пет деца. Най-големият му син Селяхиттин от дълги години живее в Чорлу. Заради кризата другите му синове повече от 20 години живеят и работят в Белгия. По-голямата му дъщеря Томрис е омъжена в София, а Йълдъз (Звезда) е загинала в катастрофа край Момчилград през 1988 година. В нейна памет е изградена и чешма, която носи нейното име.
Бай Мехмед има 13 години трудов стаж като подемчик в „Горубсо – Мадан”. Дълги години е бил и бюфетчик-сервитьор в родното си село Горно Прахово.
„Не вярвам на политиците, но всеки ден чета вестници и гледам вечерните новини. Хората сега станаха много мързеливи и нямат желание за работа. Всеки чака на готово. Мисля, че работа има достатъчно”, казва бай Мехмед.
