В четвъртък „Фрийдъм хаус” публикува поредния си доклад за състоянието на демокрацията в държавите в преход от Източна Европа и  Азия „Нации в преход” 2014. Изследването се прави от 1995 г. насам и  обхваща динамиката на осем показателя, въз основа на които се определя  дали дадена страна напредва по-пътя към либерализацията, или по-скоро се дедемократизира.

Докладът изследва състоянието на изборния процес,  гражданското общество, независимостта на медиите, националното и регионално  демократично управление, правната рамка, независимостта на съда и нивата на  корупцията.

Обобщената оценка за страната ни за пета поредна  година регистрира отстъпление от основните ценности на свободните  общества, като прави впечатление, че резултатът на страната ни е най-слабият от десетилетие насам.

Само в една от изследваните категории България отбелязва някакъв, макар и колеблив напредък, докато  във всички останали или няма промяна, или нещата отиват към по-зле.

По отношение на проведените през миналата година предсрочни парламентарни избори от„Фрийдъм хаус” изтъкват, че е отчетена рекордно ниска избирателна активност, само четири партии са успели да  влязат във властта, а ¼ от гласовете са отишли за формации, които не са  надскочили изборния праг.

По време на самите избори са били  регистрирани редица нередности, включително и сериозни проблеми в  администрирането им, тенденциозно отношение на медиите, заплахи и  купуване на гласове.

Не са пропуснати иоткритите в Костинброд  350 хил. незаконно допечатани бюлетини в официалната печатница,  собственост на общински съветник от управляващата тогава партия ГЕРБ.

По отношение на медиите като най-големи проблеми са посочени пристрастността и концентрацията на собственост, които продължават да  подкопават както качеството, така и разнообразието на пазара на новини.  Конкретно в доклада се споменават печатните издания на „Нова българска медийна група” и „ТВ7”, които са използвали влиянието си, за да очернят определени  политици. Във връзка с приключилата през месец септември цифровизация се  отбелязва, че между 40 и 60 хил. души в страната нямат достъп до  обществена телевизия.
Авторите на доклада отбелязват, че  въпреки масовите протести в страната след избирането на медиен  монополист за шеф на ДАНС, призивите за политически реформи от  неправителствения сектор и безизходицата в парламента, правителството не  е пожелало да напусне управлението.

Изтъква се още, че независимо от  народното недоволство, властите не са предприели никакви значителни стъпки за борба с корупцията и за засилване на гражданското участие в  политическия процес.

Що се отнася до съдебната система, не са подминати многобройните скандали с магистрати, а като най-ярък пример се  посочва изтеклият запис с разговора между бившия министър-председател  Бойко Борисов и бившия главен прокурор на столицата Николай Кокинов,  разкрил опит да се повлияе върху разследването срещу бившия земеделски  министър Мирослав Найденов.

Не са пропуснати и множеството  предупреждения на граждански организации, че системата за случайно  разпределение на делата има сериозни пропуски.

Сред останалите  прегрешения е упоменато и решението на Върховния административен съд да  остави  Делян Пеевски като депутат, въпреки спорността на  неговата законосъобразност.

В заключение се казва, че въпреки  членството на страната ни в ЕС, проведените реформи не са довели до  действителни промени в начина на работа на съда. Като  най-критикуван съдебен орган се посочва Висшият съдебен съвет, в който  половината от 25-членния му състав бива избиран на партиен принцип, а  това от своя страна позволява политическо въздействие върху избора на  нови съдии.

Сред останалите фрапиращи случаи на недемократични практики са споменати скандалите с Камен Ситнилски, Владимира Янева и  Мирослава Тодорова.

Проникващата навсякъде корупция и близки връзки на политици с големи икономически групи са изведени като символ на това, че държавата е превзета от олигархията.

Като най-ярък  пример тук отново се споменава избирането на Делян Пеевски за шеф на  ДАНС, довело до масови протести в столицата и други големи градове на  страната. Специално внимание се обръща на гражданските протести във  Варна срещу неформалната икономическата групировка ТИМ, за която се  смята, че е въвлечена и в незаконни дейности.

Единственият от  осемте показателя, по които страната ни отбелязва напредък, е дейността  на гражданското общество, което се обяснява с подкрепата на ЕС за  подобни инициативи и повишената употреба на социалните мрежи, и  интернет. Това, според „Фрийдъм хаус”, е дало възможност на гражданите  открито да изразят възмущението си от срастването на политиката с  икономиката, поради което страната ни може да се похвали с  колебливо развитие по отношение на поне една демократична ценност.