Уилям Блек е бивш банков регулатор, лично видял как може да се употребява банковата система за вършене на измами и как различни трикове в САЩ са довели до избухването на кризата от 2008г. Той е още криминолог, консултант на Световната банка по борба с корупцията и автор на книгата "Най-добрият начин да обереш банка е да притежаваш такава" (2005). В момента преподава икономика и право в Университета на Мисури в Канзас сити (UMKC). Още една поучителна TED лекция, която си струва да чуем на фона на последните проблеми с бановата система в България. Те е от септември 2013г. на TEDxUMKC, независимо събитие от популярната мрежа за споделяне на идеи TED. |
И така, днешният урок за майстор готвачи е: Как да оберем банка. Ясно е, че широката публика има нужда от насоки, защото средностатистическият банков обир носи чисто само $7 500. Профани, които не знаят нищо за това как се готвят книги [стъкмяват финансови отчети].
Хората, които знаят, разбира се, ръководят най-големите ни банки и в последното завъртане [последния кризисен цикъл] ни струваха 11 трилиона долара. Ето така изглеждат 11 трилиона долара. Колко нули са това? Струваха ни също и над 10 милиона работни места.
Така че задачата ни е да се образоваме, за да можем да разберем защо имаме тези повтарящи се и усилващи се финансови кризи, и как можем да ги предотвратим в бъдеще.
Отговорът на този въпрос е: Трябва да спрем епидемиите от измами в контрола.
Измамата в контрола е това, което се случва, когато хората, които контролират, обикновено главният изпълнителен директор - привидно легитимен субект, го използват като оръжие за измама. А това са оръжия за масово поразяване във финансовия свят.
Те следват и конкретна стратегия във финансите, защото тяхното оръжие там е счетоводството. Има рецепта за измама в счетоводния контрол и как тя да се случва. Ние открихме тази рецепта по доста странен начин, на което ще се върна след малко.
Първата съставка в рецептата: Расти като луд;
Втората: Давайки или купувайки заеми, които са пълен боклук, (но които са с много висока лихва или печалба);
3. Прилагайки същевременно краен ливъридж, (което просто значи огромен дълг, в сравнение със стойността на имуществото ви);
и 4. Докато осигурявате незначителен финансов резерв срещу неизбежните загуби.
Ако следвате тези четири прости стъпки, а всяка банка може да ги следва, вие математически си гарантирате случването на три неща.
Първо: Ще докладвате рекордни банкови печалби, не просто високи, а рекордни.
Второ: Изпълнителният директор веднага ще стане невероятно богат от съвременните добавки за топ мениджъри.
И трето: По-нататък по пътя банката ще претърпи катастрофални загуби и ще фалира, освен ако не бъде спасена.
И с това ви подсказвам как открихме рецептата, защото я открихме по време на аутопсия. В 1984, през кризата в Savings and Loan [S&L - федерална банкова институция] ние разглеждахме всеки отделен фалит, търсейки общи характеристики и открихме, че тази рецепта беше обща за всички тези измами. С други думи един патолог би могъл да открие тези неща, защото това е фатална рецепта, която ще разруши банките, а също и икономиката. И се оказва, че точно това е което можеше да спре тази криза. Кризата, струвала ни 11 трилиона долара само в сектора на домакинствата и 10 милиона работни места, беше най-лесната за пълно избягване финансова криза досега, ако просто си бяхме научили урока за епидемиите от измами в контрола особено с помощта на тази рецепта.
И така, нека се вгледаме в тази криза и двете огромни епидемии от измами, които я доведоха и чийто произход са заемите: оценъчни измами и заеми на лъжци. Това, което ще видим, разглеждайки и двете, е че имахме невероятно ранни предупреждения за тези измами. Получихме предупреждения, от които можехме да се възползваме лесно, защото след кризата в S&L вече знаехме как да отговорим и предотвратим такива кризи. И трето, предупрежденията бяха недвусмислени. Беше очевидно, че това, което се случва, е разрастваща се епидемия от измами в счетоводния контрол.
Да разгледаме първо оценъчната измама. Тя се състои в това, да надуете стойността на дома, който ипотекирате като залог за заема.
В двехилядната година (това впрочем е повече от година преди Enron да фалира) честните оценители, заедно, в официална петиция поискаха федералното правителство и индустрията да се намесят, за да спрат тази епидемия от оценъчни измами Оценителите обясниха как се случва това: Банките изискват от тях да надуват оценките и ако те откажат да го сторят, банките включват в черен списък честните оценители и отказват да ползват услугите им. Това сме го виждали и преди при кризата в S&L и знаем, че този вид измама може да произхожда само от заемодателите и че няма честен заемодател, който би надул някога оценката, защото тя е силна защита срещу загуба. И така, това беше едно невероятно ранно предупреждение, двехилядната. То беше нещо, което бяхме виждали преди и което беше напълно недвусмислено. Това беше епидемия от измами в счетоводния контрол, водена от банките.
Как стоят нещата при заемите на лъжци? Предупреждението за тях дойде дори по-рано. Кризата в S&L е основно от началото на осемдесетте до 1993 и по средата на борбата с тази вълна от измами в счетоводния контрол, през 1990, установихме, че е открит и втори фронт от измами. Както всички добри измами в Америка и той тръгна от Ориндж каунти, Калифорния. Така се случи, че ние бяхме регионални регулатори за него Нашите проверяващи казаха, че банките дават заеми без дори да отбелязват какви са доходите на кредитополучателя. Това е безумие. То ще доведе до големи загуби и има смисъл само за лицата, вършещи тези измами в счетоводния контрол. Ние казахаме "Да, вие сте абсолютно прави." и изхвърлихме заемите на лъжци от индустрията през 1990 и 1991. Но можахме да го направим само с индустрията над която имахме власт. а именно: S&L. Така, най-големият и най-лош от измамниците Long Beach Savings доброволно се отказа от федералната харта на S&L, отказа се от федералното застраховане на депозитите, превърна се в ипотечна банка, с единствената цел да избягат от властта ни, смени името си на "Ameriquest" и се сдоби с най-лошата слава сред измамниците със заеми на лъжци в началото. И като капак на всичко те преднамерено променяха условията със задна дата, когато обслужваха малцинства.
Така че ние знаехме отново за тази криза. Бяхме я виждали преди. Бяхме я спирали преди. Имахме невероятно ранни предупреждения за нея, и беше абсолютно ясно, че няма честен заемодател, който би отпуснал заем по тази мода. И така, да видим каква беше реакцията на индустрията, регулаторите и прокурорите на тези ясни ранни предупреждения, които можеха да предотвратят кризата.
Да започнем с индустрията. Тя отговори между 2003 и 2006 увеличавайки заемите на лъжци с над 500%. Това бяха заеми, които надуха до пръсване балона и произведоха икономическата криза.
До 2006 половината от заемите, наричани subprime [заеми с по-висока лихва] бяха и заеми на лъжци.
Те не се изключват взаимно, просто заедно те са най-отровната комбинация, която можете да си представите. Към 2006 40% от всички заеми дадени в тази година, всички жилищни заеми, отпуснати през тази година, бяха заеми на лъжци. 40%. И това е въпреки предупреждението от експертите за борба с измамите на самата индустрия, които казаха, че тези заеми са отворена покана до измамниците и че измамите достигат 90%. Деветдесет! В отговор, индустрията първо започна да ги нарича заеми на лъжци, което е лишено от определен финес и второ - масово ги увеличи, без никой правителствен регулатор да е изисквал или насърчавал някой заемодател да отпуска заем на лъжец или някой да купува заем на лъжец и това изрично включва Fannie и Freddie [спонсорирани от правителството предприятия]. Това си дойде от заемодателите заради рецептата за измами.
Какво стана с оценъчната измама? Тя също се разшири значително. През 2007, когато беше направено едно проучване на оценители, 90% от тях докладваха, че са били обект на принуда от заемодатели, опитващи да ги накарат да надуват оценката. С други думи, двете форми на измама станаха абсолютно ендемични и нормални и това е което управляваше балона.
Какво стана в правителствения сектор? Е, правителството, както ви казах, когато бяхме регулатори на S&L, можехме да работим само с тях и ако хората се отказваха от федерално застраховане на депозитите, не можехме да им помогнем с нищо. Конгресът, може да ви се стори невъзможно, но всъщност направи нещо интелигентно през 1994 и прие Закон за собствеността на дома и защита на имуществото, който даде на Федералния резерв, и само на него, изричните законови правомощия да забранява заеми на лъжци от всеки заемодател, независимо дали са имали или не федерално застраховане на депозитите. И така, какво направиха Бен Бърнанке и Алан Гриинспан, като председатели на Федералния резерв, когато получиха тези предупреждения за масови измамнически заеми, които след това се продават на вторичния пазар?
Не забравяйте, че няма екзорсист на измами.
Веднъж стартиран, измамническият заем може да бъде продаден на вторичния пазар само чрез още измами, с даване на лъжливи данни и гаранции, след което тези хора ще произведат обезпечени с ипотека ценни книжа и екзотични производни, които също се предполага, че ще бъдат подкрепени от тези измамнически заеми. И така измамата ще напредва през цялата система, ще пренадуе балона и ще произведе бедствие. Не забравяйте, че ние имахме опит с това. Бяхме виждали значителни загуби и имахме опита на компетентни регулатори в пресичнето му. Гриинспан и Бърнанке отказаха да използват дадените им пълномощия, за да спрат заемите на лъжци. И това на първо място беше заради догмата. Те бяха ужасно против всякаво регулиране. Но също и международната конкуренция в разпуснатост, надпреварата към дъното между САЩ и Обединеното кралство, по-специално Лондонското сити. Лондонското сити спечели тази надпревара, но това означаваше, че цялата регулация на Запада беше напълно унижена в тази глупава конкуренция ба бъдеш този, който има най-слабата регулация.
Така че това беше регулаторният отговор.
Как реагираха прокурорите след кризата, след 11 трилиона долара загуби, след 10 милиона загубени работни места, криза, в която загубите и измамите бяха повече от 70 пъти по-големи от кризата в S&L? Е, при кризата в S&L агенцията ни, регулираща спестявания и заеми, OTS [Офис за спестовен надзор] направи над 30 000 наказателни сезирания, произведе над 1 000 углавни присъди само в случаи, определени като големи и това омаловажава степента на приоритизация, защото работехме с ФБР за създаване на списък от 100 най-големи схеми за измама, абсолютно най-лошите от най-лошите в страната. Към 300 S&L асоциации бяха замесени с около 600 висши служители. На практика всички бяха дадени на съд. Имахме 90% норма на осъждане. Това е най-големият успех срещу елитни престъпници с бели яки, постиган някога и е така, заради разбирането на измамата в контрола и механизма на измамата в счетоводния контрол.
Пренасяме се светкавично в настоящата криза. Същата агенция, Офис за спестовен надзор, която трябваше да регулира много от големите производители на заеми на лъжци в страната е направила... тя не съществува вече, но от преди една година, е направила нула наказателни сезирания Офисът за контрол на валутата който трябваше да регулира най-големите национални банки, е направил нула наказателни сезирания. Федералният резерв изглежда е направил нула наказателни сезирания. Федералната депозитна застрахователна корпорация е достатъчно умна, да откаже да отговори на въпроса. Без никакви указания от регулаторите, ФБР не притежава експертиза да разследва комплексни измами. Но не е нужно да преоткриват колелото за това как да водят съдебно преследване. Те са забравили, че колелото съществува и затова имаме нула заведени дела, и разбира се - нула присъди по която и да е от елитните банкови измами от Wall Street-ски тип, които управляваха кризата.
Без експертиза, идваща от регулаторите, ФБР формира това, което нарича партньорство с Асоциацията на ипотечните банкери през 2007. Асоциацията на ипотечните банкери е търговско сдружение на престъпници. Тази асоциация подчертавам, има дързостта и сполуката да изиграе ФБР. Тя сътвори едно очаквано определение на ипотечна измама, в което, познайте какво, нейните членове са винаги жертвата и никога извършителите. И ФБР купи тази кука, влакното, тежестта, пръта, макарата и лодката, в която го извозиха. И така ФБР, под ръководството на министъра на правосъдието, който е афроамериканец и президента на Съединените щати, който е афроамериканец, приеха определението за кризата на Tea Party [американско политическо движение], според което това е първата самородна криза в историята, зачената без грях в в мениджърските редици. И всъщност онези така хитри фризьори са които ощетиха бедните, мили банки, и които нямаха никаква финансова изисканост. Това е най-глупавата история, която може да си представите. И така те тръгнаха да преследват фризьорите, забравяйки напълно банкерите. Докато лъвовете реват в лагера, ФБР преследва мишки.
Какво трябва да направим? Какво можем да направим, във всичко това?
Трябва да променим порочните поощряващи структури, които произвеждат тези повтарящи се епидемии от измами в счетоводния контрол и които управляват нашите кризи. Трябва първо да се отървем от системно опасните институции. Това са така наречените "твърде големи за да фалират" институции. Трябва да ги свием, в рамките на следващите 5 години, до точката да не представляват системен риск. Точно сега те са тиктакащи бомби, които ще предизвикат глобална криза веднага, щом следващата фалира. Не ако, а щом!
Второто, което трябва да свършим е изцяло да променим съвременните мениджърски и професионални добавки, които са това, което те използват, за да подкупват оценители. Припомнете си, че те притискаха оценителите чрез системата за допълнителни възнаграждения, опитвайки да произведат това, което наричаме динамика на Гришам, в която лошата етика изгонва добрата от пазара. До голяма степен те успяха, което обяснява как измамата стана ендемична.
И третото нещо, което трябва да направим е да се заемем с това, което наричаме трите Д: дерегулацията, денадзираването и де факто декриминализацията. Защото ние можем да направим тези три промени, и ако го сторим, можем драматично да намалим честотата на кризите, които имаме и тяхната тежест. Това не е просто критично за нашата икономика. Може да видите какво правят тези кризи с неравенството и какво причиняват на демокрацията ни. Те създадоха приятелския капитализъм, Американски стил, в който най-големите финансови институции са водещите финансови донори на двете партии и това е причината, поради която даже след тази криза, 70 пъти по-голяма от онази в S&L ние нямаме смислени реформи в нито една от трите области, за които говорих, освен забраната на заемите на лъжци, която е добра, но това е само една форма на боеприпас за оръжието срещу измамите. Има много форми, които те могат да използват.
Ето защо трябва да усвоим това, което банкерите са научили: рецептата за най-добрия начин да се обере банка, за да можем да я спрем. Защото нашите законодатели, които зависят от политически дарения, няма да го направят сами.