Събарянето на незаконните ромски къщи в Стара Загора провокира много въпроси и показа рядко срещано напоследък единодушие сред българите. Повечето хора са съгласни с това, защото „законът трябва да се спазва”. Всъщност истинската причина за рядкото единодушие е злорадство „така им се пада на циганите, стига са били привилегировани. Ако нормалният българин вдигне една незаконна ограда, веднага му я бутат, а тях ги търпят с години“.

Телевизиите пък охотно показват драмата със събарянето на къщите, дават различните гледни точки, но е очевидно, че се присъединяват към общоприетото мнение и подкрепят акцията на общината. Обясненията за медийната подкрепа са най-малко две. Първата, тривиалната, е пари. Втората – присъединяване към общото мнение. Дано да е второто.

Питам се обаче: До какво състояние трябва да е доведен един народ, който приветства и адмирира изхвърлянето на семейства с невръстни деца под открито небе? Давам си сметка доколко подобен въпрос е в крещящо противоречие с наложеното обществено мнение по циганския въпрос. Ще отбележа само, че свободата включва и правото да кажеш това, което никой не иска да чуе.

Българинът е милостлив човек. Кой го докара дотам, че да злорадства при гледката на малко дете, което спи върху парцали под открито небе? Бруталната действителност в държавата, в която след поголовното ограбване на националния капитал вече посяга и върху душите на хората.

А циганите са същата жертва на безогледната крадлива политика, каквато са и българите. Защото от принципна гледна точка има знак за равенство между толерирането на едно малцинство, което беше факт през последните десетилетия, и малтретирането му. Едно и също е. Защото толерирането на малцинството означава дискриминиране на мнозинството, а дискриминирането на малцинството води до толериране на мнозинството. А къде остава основният принцип на демокрацията – за равенство пред закона?

Ако доскоро кандидатите за власт обещаваха да узаконят къщите на ромите, то сега бездомниците вече са тотално в ръцете им. За идващите избори ще им обещаят просто покрив над главата и гласовете са техни. Зависимостта им вече е безкрайна. Ако някой си мисли, че акцията по събарянето има за цел да се спази закона, е твърде далеч от истината. Законът можеше (и трябваше) да бъде спазван още преди десетилетия, а не да се допуска изникването на цял незаконен квартал под носа на властта. А ако говорят за възстановяване на справедливостта и закона, отново лъжат. Една несправедливост не се поправя с друга несправедливост. По отношение на закона – това, което правят сега в Стара Загора, а във Варна се готвят да извършат, е просто да изковат нова присъда срещу България. От Европейския съд по правата на човека. Той вече осъди страната ни по сходен казус – събарянето на ромско гето в т. нар. „Баталова воденица“ в София. Решението е отпреди две години.

Случаят "Баталова воденица" е емблематичен за практиката на българските власти да се разпореждат с уязвими ромски общности в неформални поселища. Европейският съд отбелязва, че в случаи като този властите трябва да вземат предвид и не могат да игнорират следните фактори:

- собственото си бездействие в продължение на много дълъг период, което е довело до статуквото;

- фактът, че се е създала дълготрайна общност на това място и че хората нямат други жилища, а сред тях има деца, възрастни, крайно бедни и последиците от изваждането им ще бъдат разрушителни за тях, защото ще изгубят домовете си и ще бъде разбит личният и семейният им живот. Съдът се произнася, че това представлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

Понеже предполагам, че тук мнозина ще скочат срещу „парфюмираните принципи“ на Европа, ще отбележа, че не е редно да не харесваме европейските правила, а да харесваме само парите им.

През последните десетилетия българските политици се възползваха безогледно от податливото циганско население, пазарувайки ги на избори като овце. Целта е ясна – на всяка цена власт, защото властта в България е бизнес и мощно средство за забогатяване. По отношение на българите пък от години е в ход мащабна манипулация, достигнала апогея си през последните няколко години с медийната империя на Пеевски. А на последните избори стана ясно, че и българи продават гласа си, нещо, което доскоро се считаше за типично циганско.

Деградацията не само е в ход, но достигна пълно нравствено падение при акцията в Стара Загора. Що за човешко същество е този, което гледа по телевизията как изхвърлят от домовете им семейства с малки деца и скандира: Само така!

Тази статия няма за цел да променя мнението на когото и да било по въпроса, а да предизвика размисъл.

Тодор Кръшков