Само няколко на брой са страните в Европейския съюз, които имат държавен дълг измерим с числото 19.7 % към БВП - колкото е в момента нашият държавен дълг. Средно за 28-те страни по данни за 2012 г. на Евростат, държавният дълг е 85.1 % към БВП. Дефицитът по бюджетите за същия период за 28-те европейски страни е 3.9 %. За България по данни за месец май 2014 г. - дефицитът е 1.1%.

В момента обаче за никоя европейска страна уважаваният финансов вестник "Файненшъл Таймс" не твърди, че държавният кораб потъва. Казва това за нашата страна, защото слуша и чете това определение от самите нас.

Все още няма официална информация за размера на приходите за първите шест месеца на тази година. Знае се обаче, че поради няколко обективни фактори приходите от данък добавена стойност вероятно няма да се изпълнят в предвидения размер. В същото време съществуват основателни очаквания, че някои от мерките за увеличаване на приходите ще дадат резултат през следващите месеци. При тези условия преценката за приходите ще може да се направи достоверно след няколко месеца. Но и сега може да се каже, че 2014 г. може да бъде приключена добре в бюджетно отношение, ако спрем сами да твърдим колко зле работим с европейските пари и направим нужните съкращения в някои разходи.

Може да се твърди, че приказките за пропадане на българските публични финанси са неверни. Упоритостта, с която тези твърдения се повтарят вече повече от месец от определени среди вероятно е причината и за искането на държавният глава отиващото си Народно събрание да се заеме с увеличаване на лимита за държавен дълг и дефицит, както и с някакво странно упълномощаване на бъдещото служебно правителство да сключва международни договори и да емитира дълг - все неща, които по закон са в правомощията единствено на Народното събрание. Нека да оставим на юристите да преценяват това и най-вече на Сметната палата, която трябва да следи как държавните органи изпълняват всичко разписано по законите за публичните средства и публичните дългове - нека да се замислим за това, което е свързано със смисъла, на което и да е действие свързано с публичните финанси.

Първо, по отношение на т.н. актуализация на държавния бюджет. Когато се иска през годината Народното събрание да променя приетият годишен бюджет винаги трябва да се има предвид не само количественото измерение на приходи и разходи, а преди всичко познанието за бюджета като израз на програмата и намеренията, на което и да е правителство. При такъв подход става разбираемо, защо актуализацията през лятото на 2013 г. можеше да бъде разбрана и подкрепена, а настоящата – при почти същите проценти за изпълнението на приходите - неразбираема. Миналата година искането за промяна идваше от едно ново правителство с нова програма и нови намерения за политика. Поради посоченото, тогавашното връщане от държавния глава на закона за актуализацията беше неразбираемо действие, както и сега предложението, което и той поддържа за нов дълг от 5 милиарда лева е неразбираемо. Смислено би било, ако актуализацията на Бюджет 2014 се направи от новия парламент, приел програмата при избора на новото правителство и разбрал смисъла на исканите промени.

Второ, по отношение на прехвърляне на пълномощия, така че при отсъствие на действащ парламент, съществуващото два месеца служебно правителство да може да сключва международни договори и да емитира дълг може да се твърди, че е предложение също неразбираемо. Това лишава от смисъл самото действие. Навсякъде във всички демократично управлявани страни правителствата не могат сами да решават с кого и какви международни договори да сключват - особено тези свързани с държавни дългове. Това става само когато всяко намерение за емитиране на дълг се обсъжда от народните представители и едва тогава емисията се разрешава.

Вероятно някой си припомня събитията от първите месеци на 1997 г., когато народните представители гласуваха служебното правителство да може да подпише т.н. меморандум с Международния валутен фонд. Този документ даде възможност своевременно да се преведат необходимите средства от страна на МВФ, тъй като съществуващия валутен резерв беше сведен до 400 милиона долара, с които беше невъзможно да се въведе фиксирания курс на лева към германската марка. Тогавашното отклонение от принципите беше необходимо, както и здрав разум, за да се намали времето, в което развихрилите се спекуланти съсипваха българската икономика. Сега всичко е съвсем друго и проблемът е друг, поради което смисълът е друг. Имаме европейски закони и те трябва да се спазват.

В същия смисъл трябва да се разберем и за нещо друго, за което всички говорим. От една страна се вдига вой срещу идеята на БНБ за уреждане на въпроса с КТБ със специален закон - от друга в момента и държавния глава и партия ГЕРБ предлагат всички кредитни досиета на тази банка да се отворят, а за вложителите да се пита от къде са им парите. Това може да стане само ако се приеме специален закон. При съществуващото законодателство за банките е невъзможно. Крайно навреме е да говорим по важни за всички въпроси като мислим и четем поне законите.

И накрая за нещо свързано също със смисъла и публичните пари, за което често говорим, а и днес държавният глава го спомена. Става дума за т.н. доносници. След като ги установихме и плащаме няколко милиона всяка година нека поне да направим така, че много от тях работещи като анализатори, политолози, професори, журналисти, публицисти да не ни поучават и да не ни казват кое е добро, кое зло , кое е морално. Няма нужда от лустрация - достатъчно е медиите да не ги канят. Тази препоръка се отнася и за държавният глава, когато формира различни съвети и консултации.