За поредна година в края на юли, уникална музика на живо събра над 4 хиляди души под звездите на един от най-високите върхове в Родопите. Деветото издание на еко джаз фестивала беше под надслов „Звукът на тишината”, сред участниците бяха гости от Италия, Полша, Сърбия и български майстори на джаза. Тази година подаръкът-изненада за публиката беше виртуозът цигулар Веско Пантелеев-Ешкенадзи, както и актьорът -цигулар Ицко Финци.

Идеята на организаторите има и екологична концепция, да се пази природата, да се намали консумацията на електричество и вредните парникови емисии от човешки дейности. Затова фестивалът се провежда на открито -под опъната бяла шатра на върха с над 1900 метра надморска височина, а артистичното пространството е оформено със стени от 4 хиляди бали слама, осветлението е сведено до минимум - само на сцената за изява на музикантите, останалата светлина идва от големите огнища. След края на събитието, балите се разстилат за наторяване по поляните около върха и за запълване на стари коловози, оставени по вермето на социализма от военни машини. 

Според бизнесмена Кирил Асенов, който е основен организатор на събитието, еколозите вече са забелязали първите признаци на положителни промени в почвата около дълбоките траншеи. Те обаче смятат, че сериозен резултат ще се види поне след още 10 години и може би за 20-тото издание на еко-джаз феста, ще има и реални постижения за природата наоколо, надява се Асенов. Според него за Европа, връх „Перелик“ е една от най високите точки, на която се провежда подобно музикално събитие.

Публиката винаги е разнородна и атрактивна -от дипломати, политици, музиканти и артисти - до запалени любителин на нестандартното преживяване. Тази година гости бяха посланиците на Германия, Пакистан, Ирландия и Полша. Деветото издание на фестивала за ценители се проведе под патронажа на първия полски дипломат у нас Н.пр. Лешек Хенсел и Италианския културен институт в София. Той приключва дипломатическия си мандат в България и на чаровен български, с меко полско звучене, си взе довиждане с държавата ни: „Много се радвам да съм тук с вас, в тази чудовита атмосфера, искам да честитя на организаторите за чудестната идея, аз завършвам своя мандат в България и искам от тук да кажа, „Довиждане, България!"

Тази година обаче настроението беше особено колоритно, организаторите бяха заложили на по- интересния джем сейшън, програмата беше наситена с уникални изпълнения и импровизации, малко етно, много джаз, елитна струнна класика. „Имаме гости от Полша и Италия- на това ниво за пръв път, Веско Пантелеев – Ешкенази – концертмайстор на Кралския Концертгебау Оркестър в Амстердам, много рядко прави концерти в България и за мен е огромна чест, че той прие точно на това място да концертира. Артистичният ни директор води разговори с него от началото на годината“, сподели с гордост Асенов.

В 9-то то издание на 26 юли на върха под звездите свириха: италианският пианист Паоло ди Сабатино с триото си и забележителният полският пианист Куба Станкевич, носител на Oscar Peterson Award, полуфиналист на Thelonious Monk International Jazz Piano Competition.

Младежите от сръбския оркестър „Барка“ вдигнаха настроението още с дефилето из централния булевард и пешеходната зона в Смолян, и обраха аплодисментите на случайната публика, поседнала из кафенетата в съботния следобед, след поредния летен дъжд. По-късно обаче сръбските младежи загряха публиката и на върха на планината, където вкараха истински балкански духов колорит.

След тях засвириха родопските гайди, които привлякоха като магнит публиката на поляните пред шатрата. „Уникални са, няма такова звучене, гайдите са наистина космически“, чуваха се коментари от възторчени гости, а чуждите музиканти слушаха с особена изненада и интерес.

После имаше поздрави, откриване, представяне и последва шеметната поява на цигуларя -виртуоз Ешкенадзи. Преди да се качи на сцената, той опъна струните на уникалната си цигулка направо на поляната сред публиката и изпълни собствена интерпретация на няколко от най-популярните наши народни песни- “Седнало е Джоре дос“, „Моме,Тодоро“ и „Дилмано, Дилберо“. На сцената той свири Соната на Бетховен, заедно с пианистката Ивелина Казанджиева, с която в дует още на 14 годишна възраст е спечелил награда на музикален фестивал.

„ В живота има щастливи моменти, но и много, много тъжни, след тази фуриозна музика на Бетовен, искам да изсвирим за вас една прекрасна пиеса, от един прекрасен филм – супер музика на Джон Уилямс от филма „Списъкът на Шиндлер“ .

Тя е специално за жертвите от последния полет на МХ 17, самолетната катастрофа над Украйна. Изключително много различни националности имаха жертвите, но като човек, който живее 23 години в Холандия, 192-ма души са холандските жертви, някои от които косвено познавам, това е моето желание, да посветя на тяхната памет тази пиеса“, каза неповторимият цигулар и засвири. А след изпълнението му настроението наоколо беше повече от минорно, в очите на мнозина имаше сълзи и искрена тъга. И за да върне отново страстта и музикалната жажда за приповдигната емоция- Веско Ешкенадзи изпълни музиката от филма - легенда с Ал Пачино-  „Усещане за жена“.

За всички, които останаха до края на официалната музикална програма около полунощ, беше кулминацията на феста-актьорът Ицко Финци с огнено изпълнение на цигулка и невероятен сценичен темперамент. След което големият артист просто каза: “А сега призовавам на музикален дуел не кого да е, а Веско Ешкенадзи“.

И първата кралска цикулка, на мига изскочи някъде от тъмнината сред публиката. За да я изправят на крака, сред пушеците на огньовете, сред свежестта на планинската нощ, за да ръкопляска възторжено и да вика: “Още! Още!“

А за всички, които искаха още, имаше импровизираното пеене, танци и пълна с емоция лятна нощ на върха, където мнозина останаха с палатките за поредна нощ. И обещанието на Цигуларя да се върне отново на върха, за да свири джаз.

 „Никога не съм свирил джаз, но това ми е мечта. Може би в моя класически стил и заедно с колегите да направим импровизация. Просто ми е много инетресно да науча- как се мисли като джаз музикант", сподели големият цигулар.

За публиката остава не само интереса да чуят подобна изява, но и надеждата, че ще имат щастието да го преживеят на живо, отново на върха в Родопите.

Щиляна Чакърова