Футболистите, играли в "Б" група получиха паметни знаци

Прави : Велчо Христов, Иван Георгиев Мировеце, Слави, Тодор Василев, Георги Ватев, Иван Занев, Димо Шолев, Христо Миленков - Македонеца, Тенчо Карадинев, Коста Танев - Карушката, Делчо Караславов

пред тях: Димитър Димитров - Виницата, Бойчо Славов, Иван Нотов, Христо Джамбазов, Георги Маданков

17 футболисти от знаменития отбор на „Партизанин“, играл в Южна „Б“ РФГ, техният треньор м.с. Иван Занев и председателят на спортното дружество в оня момент Делчо Караславов получиха почетния знак на ФК „Борислав“ за постижението си преди 40 години и за издигането на нивото на  спорта в Първомай и авторитета на града.

Велчо Христев – един от най- активните футболисти събра тима на "Парка" 40 години по- късно, за да отбележат годишнината, така както са го направили на същото място, веднага след влизането им в горния ешалон. Натежали и побелели от времето, те с трепет си припомняха най- забележителните моменти от сезоните 1974/75 година.

74 година може да се каже, че е най- успешната за спорта в Първомай като цяло – споделя Делчо Караславов- това беше трети сезон на волейболния клуб в „А“ група, а футболистите за пръв път успяха да влязат в „Б“. Тогава чествахме 50 години от създаването на отбора и това беше много хубав подарък. Успехите са на футболистит еи треньора, аз само се опитвах да създам условия за работа. Тогава в Първомай имаше 14 школи, провеждаха се много състезания, включително и работнически първенства.

4,5 или 6 кръга са били водачи на групата не можаха да уточнят футболистите. За съжаление статистиката е безкомпромисна и тя сочи – един – единствен кръг. Независимо от това, че в първите два мача „Партизанин“ побеждава. До ден днешен се говори за това как са били „Велбъжд“ – Кюстендил на техен терен с 2:0 в първия кръг, а след това и с 2:1 като домакини. Димитър Димитров (Виницата) си спомня, че за първи му гол получава за подарък една бъклица.

Първата загуба и приземяването на отбора е на собствен терен. Тогава те губят с 1:0 от „Горубсо“ – Мадан, където година по- късно заиграва Бойчо Славов.

Знаменити остават победата над „Черноморец“ с 3:1 и равенството с „Берое“ – 1:1. Това са отборите , които впоследствие продължават в „А“ РФГ.

Треньорът Иван Занев споделя: 3-4 години се стремяхме да влезем в „Б“ група. Този отбор го заслужаваше – момчетата бяха много добри и сплотени. 95% от тях си бяха местни. Имахме много силен отбор.  Започнахме добре, но задкулисни игри ни оставиха извън групата. Аз продължих към „Ботев“ – Стамболийски, някои от момчетата си намериха други отбори и всичко свърши.  

По- голямата част от кариерата на треньора минава в „Ботев“ – Пловдив. И до днес той е там, активист на ветераните и главен организатор на детските турнири. Не случайно получава прозвището „пловдивския сър Алекс Фергюсън“.  При него са изгрели редица звезди на българския футбол -  Иван и  Гено Добревски, Павел Христов, Борис Хвойнев, Тодор Зайцев и други.

Една от най- атрактивните личности е Христо Миленков – когато дошъл в отбора още бил войник. Всички го помнят като човек с много хъс и с добро самочувствие. За да ни картотекират в „Б“ група трябваше да покрием тестове -  разказва Велчо Христов  - а те не бяха никак леки. Самият Начко Михайлов имаше проблеми с теста на Купър, в който за 12 минути трябва да се пробягат поне 2800 м. А Христо Миленков можеше да го направи два пъти едно след друго.

Бойчо Славов си спомня друг случай: играем срещу „Влебъжд“, резултатът е 1:0  и те изравняват, а Миленков взима топката за център и казва: „Сега пак ще трябва да вкарва“ и… изпълнява заканата си почти веднага.

По- късно Христо Миленков играе в „Пирин“ Благоевград и вкарва гол на ЦСКА, който лишава армейците от титла.

След 75-та година от футбола се отказва Димо Шолев – капитанът на отбора. За него 1974 година е наситена с положителни емоции, освен футболист, той е и изявен волейболен ветеран. "Тази година беше върха за спорта - имахме огромна мотиващи- казва капитана. Напускайки отбора предава капитанската лента на Тенчо Карадинев, а той пък се шегува, че сега може да седне на столчето пред някоя врата и да си спомня славните години.

Като влязохме в „Б“ група станахме професионалисти – спомнят си ветераните. Разделени бяхме на 3 категории и всички станахме инструктори по футбол. I категория взимаха по 130 лв, следващите 120 и 115 лв.

Иван Иванов (Мировеца) разказва как са получавали по 40 лв премия за победа, а другите го контрират – 36, защото 4 лв ни удържаха.

Много от порасналите момчета са продължили в  друга посока. Някои имат завършена школа за треньори, но са упражнявали  друга професия, но на всички е останала любовта към футбола и спомена за сезона в „Б“ група.

На събирането на отбора изненадващо те получиха поздрави от кмета. Атанас Кичуков им връчи почетните знаци и покани всички на 20 септември на стадиона в Първомай, където тържествено ще бъде отбелязана 90-тата годишнина на футболния клуб в Първомай.

Теодора Кирякова

Димо Шолев- Капитан, м.с. Иван Занев - треньор, Делчо Караславов - председател на спортното дружествп
 Георги Маданков Тенчо Карадинев
Иван Иванов Мировеца с Христо Миленков
Иван Траков закъсня за общата снимка

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини