- Проф. Близнашки, имаме ли изобщо нужда от служебно правителство?

- Поставяте много радикално начало. Появиха се мнения, че не е нужно служебно правителство. Но мисля, че едно правителство в оставка, което е бламирано току-що и е страна в борбата между партиите, не може да организира безпристрастно изборите. А едно служебно правителство може и трябва да осигури политическа неутралност и нормални условия за произвеждане на изборите. Навремето при действието на Търновската конституция също е воден този дебат. Известният интелектуалец Стоян Михайловски остро поставя въпроса, че не трябва изборите да се правят по начина, практикуван от Фердинанд – да уволнява правителството, което вече не му върши работа, и да назначава ново, след което разпуска Народното събрание и насрочва избори, печелени от тези, които вече са поставени на власт. По онова време се появява сентенцията, че изборите се печелят от този, който ги прави. Царят се превръща във властораздавач, а изборите легитимират постфактум взетото от двореца решение. В този смисъл служебното правителство е едно от големите конституционни нововъведения от 1991 г. и не трябва да се подлага на съмнение. А хората в тези правителства трябва да не се оставят да бъдат въвличани в борбите, които водят партиите.

- Кои са първите пет неща, които ще свърши правителството?

- Такива въпроси би трябвало да се отправят към политици, които току-що са спечелили изборите и имат мнозинство, за да управляват страната. Ние сме служебно правителство и няма да правим фундаментална промяна. Отправната ни точка са приоритетите и задачите, формулирани от президента Росен Плевнелиев.

Първата стъпка е да се установи реалното положение на нещата след едногодишното управление на едно правителство, чиито действия се характеризираха с дефицит на легитимност

Без да сме наясно с истинската картина, не можем да предприемем никакви смислени управленски действия. А тази картина е свързана с наличието на множество кризисни явления и процеси в икономиката, финансите, енергетиката, здравеопазването, екологията и т.н.

Втората стъпка е насочена към възстановяване на доверието на обществото в неговите собствени държавни институции. Хората настояват за нов морал, а това означава институциите да се ръководят от идеята за общото благо, а не да обслужват частни и корпоративни интереси. В нашия контекст новият морал означава и стремеж да се подпомогнат бедстващите след наводненията сънародници и райони. Не можем да ги оставим без подкрепа колкото и да са ограничени ресурсите. Хубаво е, че можем да разчитаме на фонд “Европейска солидарност”, но преди това ние трябва да проявим национална солидарност и да откликнем на призивите за дарения и доброволчески труд.