Тя цели увеличаване на инвестициите в нови технологии, обучението на специалисти, наемането на висококвалифицирани кадри от българските фирми и нарастване на парите за наука и разработки до 1.5% от БВП до 2020 г.
Председател на съвета ще е министър-председателят. От бизнеса ще има представители на определените приоритетни области, към които страната ще положи усилия, за да се развиват.
Това са информационните технологии, мехатрониката, биотехнологиите, нанотехнологиите, производство на филми, музика, радио- и телевизионни програми, фармация и екологично чисти продукти.
Стимулиране и усъвършенстване на инженерното образование, насърчаване на фирмите да наемат висококвалифицирани кадри, както и да организират стажове и специализации за студенти, които по-късно да остават на работа, са част от мерките.
Този процес е най-силен сред висококвалифицирани кадри - завършилите информационни технологии и докторантите.
За целта се предвижда да се въведат ваучери за обучение и квалификация във висшите училища по заявка на бизнеса.
Другата мярка ще е да се даде възможност на университетите да създават стартиращи предприятия от студенти под патронажа на преподавателите и менторите за развитието им.
Българските клъстери могат да стимулират регионалната специализация на България. За целта се предвижда реформа в професионалните училища, като държавата ще стимулира създаването на такива в местата, където работят успешни и иновативни фирми.
Според авторите на документа трябва и в училищата, и в университетите да се наблегне на обучението на "терен", а не всичко да е теория.
Трябва да се приемат и законови промени, за да се осигури възможност да се въведат гъвкави учебни планове.
Признаване на неформално придобити квалификации - например на специалисти, които се занимават с програмиране, може да се окаже също така полезно за задържане на младите специалисти в България.
Според Националната пътна карта на научноизследователска инфраструктура до 2020 г. ще бъдат отделени над 108 млн. лв. за изграждане на девет водещи научноизследователски проекта. Те фигурират и в стратегията за интелигентен растеж.
Сред тях са изграждането на Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания, Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите и национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания.
Къде сме лидери
България е лидер в страните от ЕС в 7 области - производството на едножични влакна от пластмаса, метални соли, руди от благороден метал, олово, мед, маслодайни семена, плодове за извличане на "меки" масла и дамско облекло. България измести вече Франция като световен лидер по добив на лавандула производство на лавандулово масло.
Има растеж в развитието на творческите индустрии като информационни технологии, филмова индустрия, архитектурни дейности, реклама, научна и развойна дейност.
Само във филмовата индустрия броят на фирмите са се увеличили с 50%, добавената стойност - с 40%, а заетостта - с 25%.
В творческите индустрии работят около 88 700 души. Годишният оборот е общо 6.2 млрд. лв.
