5 000 преживяха емоцията на възрожденския панаир насред стария Златоград
40 икони, открити на таваните и фондовете в две златоградски църкви, ще станат първата колекция за бъдещия иконен музей на Златоград.
„Само перди няколко месеца беше открита уникалната икона „Матер Долороса”. После са излезли още, били са по фондовете на двете църкви. Става дума за огромното иконно богатство, което има Златоград“, обяви археологът Николай Овчаров, който беше гост на възстановката „Един пазарен ден преди 100 години“ в най-южния ни град.
Помещенията, в които се съхраняват стари неща в двете църкви се оказват натъпкани с вещи, смятани за непотребни, но реставратърът вижда зад паяжините и прахоляка уникати от 18 и 19 век. „На тавана в храма намерихме около 40 триптиха и малки икони, с атонски и светогорски щампи, които са запазени частично. Находката говори, че църквата е била една банка на духовността”, съобщи реставраторът Кристиян Янков, който работи по възстановяването на прободената Богородица- „Матер Долороса”.
Сега се правят „разкопки” във фондовете, складовете на двете църкви, сперед Овчаров нищо чудно да изскочат нови шедьоври, но дори само с откритото до момента може да се направи музейна иконна експозиция. „Дай Боже, Златоград да има една иконна изложба, иконен музей. В иконописта може да се видят всички школи от 18-19 в., които са характерни за българските земи - Самоковската, Тревненската и Одринската”, коментира проф. Овчаров. Тук в Златоград има още по-голямо богатство, защото още през 19 в. са идвали страшно много хора, включително и самия Захари Зограф, рисували са, оставяли са своите произведения. Ако ги покажем на света, това ще бъде един нов щрих в историята на Възрожденския Златоград", смята археологът. Според него това ще допринесе към голямата популярност на Златоград, защото българската иконопис най-много привлича чужденци и българи.
Откритите в Златоград икони са предимно домашни, които подредени в музейна сбирка ще разкрият още една част от историята на Златоград, смята авторката на книгата „Обичаи на християнската духовност” Мариела Стойкова.
Сн.Книгата беше представена днес в Златоград, фото Ефим Ушев
„Тези икони са прибрани в църквата по незнайна драматична причина Някои от тях са горели. Твърде възможно е около 1912 г, когато е имало масови безредици покрай освобождението, те да са били дадени за съхранение в храма”, заяви Стойкова, която представи новата си книга.
Самата риалити обстановка, пресъздадена от местните и гостите на Златоград, наистина върна над 5-те хиляди туристи поне век назад и ги накара да усетят ароматите,звуците и пъстротата на пазарния ден и глъчката на възрожденския мегдан.
Гости и търговци, певци и туристи от Гърция вече са традиционна част от панаирап на паветата в Стария град. По тесните калдаръмени улички се разминаваха всевъзможни колоритни образи- глашатай, продавач на вестници, латернаджия, и пирати. Пред дюкяните пък се надпреварваха за внимание търговци на зехтин и захарни петлета, бозаджия и бръснар.
Златоградските кокони, прочути с хубостта си от векове, се кипреха невъзмутимо под копринените чадърчета и кокетно показваха на всички как се пие кафе и хапва смокиново сладко. Изисканото им спокойствие бе смутено единствено от мустакати хайдути, които направо от хорото откраднаха най-личната мома, както се правело преди повече от век.
Атрактивната въстановка бе част от Делювите празници, които се честват всяка година в навечерието на Съединението на България. Най – малката участничка беше двегодишно момиченце от Стара Загора, а най-възрастният – историкът Никола Дамянов, който влезе в ролята на латернаджия.
Специален гост за празника беше известното трио „Сентиментал суингърс”, което върна многобройната публика към музикалните стилове от онова време. Целият етнографски ареален комплекс се огласяше от гайди, народни песни и танци през целия ден. Хоремаг, досущ като едновремешните ресторант, отвори врати за многото гости, като хит стана позабравената салата боб с лютеница. Акцент в програмата бе пресъздаването на локал от началото на 20-и век.
Щиляна Чакърова
