Служебното правителство отпусна 100 млн. лв. за какви ли не дейности, но оряза драстично единствената възможност на доста хора да получат шанс за живот.
След като месеци наред България нямаше никаква Национална стратегия за борба с наркотиците за следващите четири години, през юли тя най-сетне бе приета, а заедно с нея и План за действие. Малко по-късно бе приет и финансовия план. Според него, за лечение и психосоциална рехабилитация на употребяващите наркотици в програмите тип терапевтична общност са предвидени 680 400 лв. за 2014 година. За програмите тип дневен център сумата е 269 640 лв. С тези пари се осигуряват безплатни бройки за лечение в иначе скъпи програми, недостъпни за повечето семейства. Заради закъснението и "дупката" във финансирането, оголила се още през март тази година, програмите бяха поставени в затруднено положение, тъй като със собствени средства се наложи да довършат лечението на редица пациенти, влезли като бенефициенти на държавната помощ.
Финансираните бройки се очакват с голямо нетърпение, всички програми имат списъци на чакащи. Вместо обещаната сума, обаче, Министерството на здравеопазването отпуска половината. Всъщност общата сума за лечение за тази година е 60 000 лв., разпределени сред няколко програми.
Реално не повече от 20 души могат да се възползват от единствения начин да се лекуват в резидентните програми и дневните центрове. За Националната телефонна линия за наркотични вещества във финансовия план бяха предвидени 15 000 лева, но те не се отпускат.
Лечението на наркозависими пациенти у нас е грижа предимно на семействата, които трябва да осигурят финансирането. Психотерапевтичните програми са скъпи, така е навсякъде по света, но в много държави те са безплатни за пациентите. Разходите се покриват от техните или на родителите им здравни осигуровки. У нас, за да покрие подобно лечение, което трае около 9 месеца, семейството трябва да осигури суми от порядъка на 6 до 11 хиляди лева. 30 000 са употребяващите хероин у нас, които предимно търсят подобно лечение.
Другият начин са метадоновите програми и безплатните рехабилитационни центрове, познати като комуни, базирани към евангелската и католическата църква в Испания и Италия. Липсата на грижа в държавата доведе дотам, хиляди български наркозависими младежи да пътуват в други страни, а липсата пък на всякаква система за ресоциализация у нас нерядко ги връща обратно към наркотиците.
През 2006 година парламентът гласува 1% от акциза на алкохол и цигари да бъде отделян за лечение на зависимости, но до този момент, въпреки все още действащото решение, нито лев не е отделян от държавата за тази цел.
