Болшинството от инженерите у нас – 76%, не се реализират по професията си. Това става ясно от Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020. Тя е публикувана на сайта на образователното министерство за обществено обсъждане.
Едновременно с това обаче именно инженерните специалисти са най-търсените кадри у нас и през следващите години се очаква остър недостиг. Затова и една от целите, заложени в стратегията, е 31% от висшистите ни да са завършили инженерни специалности до 2020 г. В момента делът им е 21%, пише „Монитор“.
Страната ни обаче е на предни места по заетост на инженерите.
„Те са най-търсени от работодателите, защото бързо учат различни материи и са приложими в много области. Някои от тях работят като директори на мениджърски позиции”, коментира шефката на международната фирма за подбор на персонал „Менпауър” Надя Василева.
Има и случаи на инженери, които, макар че имат диплома от университет, работят на позиции за среднисти, таксиджии или монтьори.
Бизнесът да бъде стимулиран да инвестира в наука, предвижда още националната стратегия за наука. Идеята е техните разходи за изследователска и развойна дейност да бъдат признавани на 200% при корпоративното подоходно облагане.
Учените пък ще имат право да ползват творчески отпуск до 1 година, за да работят в чужбина. Стратегията предвижда още студентите да бъдат стимулирани да участват в проекти и проучвания още докато следват магистратури.
В документа е заложено и разкриването на магазини за наука в университети, научни институции и неправителствени организации. Идеята е това да бъдат отделни звена, където учени и студенти да представят своите изобретения и проучвания, които са в услуга на бизнеса. Целта е така да се популяризират науката и технологиите.
Учените у нас масово застаряват. Почти половината от професорите в страната са над 65 години, пише още в стратегията. Едновременно с това по последни данни на образователното министерство в страната ни няма нито един професор под 35 години.
