Решението ще струва „нула лева и нула стотинки”, твърдят експерти
Софтуерът, изработван за държавата и плащан от данъкоплатците, трябва да е публична собственост, с отворен код и да се разработва прозрачно и по гъвкава методология. Това е препоръката на група специалисти, които стоят зад инициативата „Отворен код в държавата”, която вече събира подкрепа в интернет.
Решението за преминаване към отворен код е бързо и струва точно „нула лева и нула стотинки”, посочва групата от фондация „Общество.бг”, съставена от софтуерни експерти, програмисти, разработчици, дизайнери и юристи. Всички те искат работещо електронно управление в България, защото разбират какви ползи би донесло за гражданите и бизнеса.
„Първо проучихме ситуацията. Запознахме се с наличните стратегии и събрахме информация. Отделихме време и обмислихме какво би могло да се направи. Като резултат избрахме да стартираме с проблем, чието решение ще може да се въведе лесно, бързо, евтино и няма да засегне съществуващи проекти и системи и което същевременно ще донесе много ползи. Проблем, който отдавна е решен в софтуерната индустрия”, пише в сайта на инициативата.
Необходима е единствено промяна в нормативната уредба за обществени поръчки за държавен софтуер, с изискването софтуерът, поръчван за изработка за държавата, да бъде с отворен код и да е публична собственост, посочват експертите.
„Може да се въведе веднага и да не струва нищо на данъкоплатеца. Необходимо и достатъчно е единствено да се вземе решението. Губещи ще са монополните, неконкурентни фирми, които досега са изнудвали държавата с нереално високи, непазарни цени за изработка и поддръжка на софтуер. Губещи ще са и компаниите, които не могат да създават качествени софтуерни продукти в пазарни условия. Печелят обаче всички останали – гражданите, бизнесът, държавата”, казват от Общество.бг.
„Не предлагаме замяна на Windows с Linux и Microsoft Office с друг безплатен продукт. Това е тема на друг дебат. Предлагаме всеки софтуер, който се поръчва за изработка от държавата, да бъде с отворен код и публична собственост. В началото, това ще важи само за бъдещи поръчки”, е едно от важните уточнения, публикувано на сайта на проекта.
Софтуерният продукт трябва да се развива чрез „agile” методологии, фокусиращи се върху нуждите и удобството на крайния потребител, посредством постоянна обратна връзка и работа чрез итерации. Изисквания също така са всеки да може да следи прогреса на разработката, да има възможност за надграждане и подобрение на съществуващи системи, както и за преизползването им за други цели.
Разработките трябва да позволяват изучаване на използваните технологии, с цел предлагане на конкурентна оферта за поддръжка и/или доразвитие. Не на последно място, необходимо е да бъде предоставян API за услугите, което ще позволи създаване на приложения от бизнеса, които ползват тези услуги.
Държавните органи и всяка отделна администрация могат да предприемат следните три прости и евтини стъпки чрез промени в нормативната си уредба, за да адресират проблемите в момента:
- Поставяне на изискване софтуерът, изработван по поръчка за държавата, да бъде с отворен код и със свободен лиценз, позволяващ преизползване, усъвършенстване и надграждане от други учреждения, от бизнеса и от гражданите.
- Използване на т. нар. „гъвкави” методологии, с предпочитане на кратки, двуседмични итерации, внимание към обратната връзка от крайните потребители и фокусиране върху тяхното удобство и продуктивност. Избягване на предварително изготвени подробни спецификации.
- Спазване принципите на отворени данни и залагане на възможност за достъп до машинно-четим формат на публичните данни, с които софтуерната система ще работи.
В момента групата от доброволци от Общество.бг работи активно с дирекция „Модернизация на администрацията” към Министерски съвет, с Института за публична администрация и с други институции с цел осигуряване на по-прозрачни, проследими и качествено изпълнени поръчки за софтуер за държавата.