С тържествен звън на 11-те камбани на храма „Свети Висарион Смоленски“, на 11 октомври в Смолян беше официално открит паметника на Екзарх Стефан I Български.
Средствата за изработка на бюста са набрани изцяло от доброволни дарения на братята от Сдружение ложа “Екзарх Български Стефан I“ , съюзните ложи от Великата Ложа на старите и свободни приети зидари в България, Великият Приорат на България и командерия 22 Свети Висарион Смоленски, както и много приятели и близки на екзарха.
Димитър Димитров е дарил безвъзмездно художествения проект на монумента , а автор е скулпторът Димитър Гаджев.
С решение на Общинския съвет в Смолян, площадът пред катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ е именуван на Езкарх Стефан I , отреждено е мястото за изграждане на паметник в памет на висшия духовник с родопски корен. Организаторите за издигането на паметника от Великия приорат в България и в частност -командерия 22 Св. Висарион Смоленски, благодариха за съдействието и помощта на държавната и общинска власт в лицето на губернатора Димитър Кръстанов, кмета Николай Мелемов, шефа на местния парламент Филип Топов и на всички приятели, помагали безвъзмездно за това благородното дело. Румен Ралчев, велик приор на тамплиерите у нас и Валери Митков, откриха паметника на Екзарх Стефан, който ще остане в историята като спасител на българските евреи.
„Какво по-красиво от това, в това смутно време да се случват хубави неща, неангажирани нито политически, нито икономически с каквато и да било друга роля. Аз считам, че паметникът има изключително силно значение“, каза в приветствието си на официалното откриване Великият приор на тамплиерите Румен Ралчев.
Заупокойна молитва отслужиха свещениците Димитър Михайлов и Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество в Смолян.
Екзарх Стефан е роден на 7 септември 1878г в смолянското село Широка лъка, бил е учител, преподавател,активен деятел в отстояването на интересите на БПЦ. През 1922г. е избран за софийски митрополит, пост на който служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската Православна църква на множество международни конференции.
През 1943 г. активно работи за спасяването на българските евреи, а на 21 януари 1945г. е избран за Български Екзарх.
Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт към БПЦ и религията, на 6 септември 1948 година е принуден да подаде оставка като български екзарх, интерниран е в село Баня , Карловско, където умира на 14 май 1957г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир „Успение Богородично“.
Щиляна Чакърова
