Предизборни кебапчета в Узунджово. Снимката е от едни други избори, но картинката е подобни при всеки вот

Политическият бизнес е като всеки друг – представлява инвестиция, производство/избори и реализация/дивиденти. На 5 октомври българските партии се охарчиха така здраво, че сега просто нямат друг избор, освен да се договорят и да преминат към реализация/дивидент на инвестицията. Ако на някого не му е ясно как така Николай Бареков толкова бързо обърна палачинката след изборите и декларира подкрепа за „масовия убиец” Бойко Борисов, нека си даде сметка, че причината е тривиална – пари. По-точно липсата на пари. Свършиха. Сега трябва да се завърти рулетката, да пристигнат партийните субсидии, да се напълнят отново касите, и тогава да се върви към нова инвестиция. Нормален бизнес-цикъл.

Според асоциация „Прозрачност без граници” на последните избори купуването на гласове се е увеличило два пъти и половина. С други думи – инвестирано е чудовищно. И затова всички партии се вайкат: нови избори са апокалипсис за държавата. Сякаш тяхното управление бе по-малък апокалиспис.

Към момента съставянето на правителство изглежда несигурно, но бъдете убедени – ще се договорят. Защото им свършиха парите и няма с какво да ни купуват при нови извънредни избори. Поведението на Реформаторите на пръв поглед изглежда като принципно несъгласие, но съдейки по това, което направиха в Хасково, е по-скоро пазарлък за повече власт. Самите те признават, че 90 процента от програмата им съвпада с тази на ГЕРБ. За какво тогава се опъват? За по-голямо парче от баницата. Защото при нови избори някои от спонсорите им ще трябва да посегнат към бурканите с каймета в мазето.

Дори най-голямата партия, с най-мощна държавна субсидия – ГЕРБ, навярно е изгребала партийните сметки.

В димитровградското село Странско например, което беше основен акцент в предизборната им кампания, сметката показва, че от 233 действителни бюлетини, за тях са гласували 72 души. Спомнете си, че през септември там се изсипаха стотици кандидат-депутати с гумени ботуши и лопати, купиха на пострадалите от наводненията телета, кози, овце. Не е ясно колко пари инвестираха, но резултатът е точно 72. А при нова кампания едва ли ще има пари за още телета.

Но ГЕРБ може само да диша праха на Реформаторите, които регистрираха непостижими резултати в Хасковско – Узунджово, Нова Надежда, Александрово. Там постиженията им са от порядъка на 70-80 процента. При нови избори ще им трябват нови дебели пачки, ако искат да запазят резултата.

За шампионите на всички избори – ДПС, няма даже какво да се говори. Още в началото на консултациите за правителство те декларираха: подкрепяме кабинет на малцинството на ГЕРБ. И тези са се охарчили здраво. Техните джобове са и най-дълбоки, няма какво да се лъжем. След толкова години във властта и обръчите им от фирми Движението е най-голямата партийна корпорация в България. Но тук нещата имат делово измерение: струва ли си да се охарчим отново, след като ще имаме същия резултат? Пари на вятъра. Затова подкрепяме. ДПС е наследило азиатската хитрост на Тато по време на Перестройката на Горбачов: Ще се снишим, ще изчакаме, и тази вода ще изтече. След това пак сме ние.  

Основният аргумент срещу нови избори е, че отново ще имаме подобна конфигурация в парламента. Това обаче не е много сигурно, предвид финансовото омаломощаване на партийните бизнес структури. Останалите без пари нямат шанс. Точно като в бизнеса -  ако имаш брилятна, креативна идея, можеш да успееш и без особени инвестиции. На политическия хоризонт обаче не се забелязва нищо изключително, така че ще се разчита основно на инвестиции. И който (от по-малките) е свършил парите, е аут.

Другото опасение е, че без парламент ни чака тежка зима и жестока криза. Само дето ние на кризи сме свикнали и една в повече едва ли ще ни впечатли особено. Сега политиците се опитват да ни убедят, че те са по-малкото зло. А това изобщо не е сигурно.

Демонстрираната партийна загриженост за тежкото състояние на държавата изглежда някак лицемерна, предвид факта, че това положение е пряко следствие именно от партийните усилия през последните десетилетия. Така че новите избори може и да доведат до апокалипсис, но пък ако човек погледне към отминалите 25 години, не може да не си даде сметка, че посоката ни е била именно към това. Но поне след тях в парламента едва ли ще има партии с купени гласове, просто защото няма да има с какво да ги купуват.

И освен това също като колегата Иван Стамболов смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Тодор Кръшков