Ваня Григорова е родена през 1978 г. Завършва Националната търговско-банкова гимназия, магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Председател е на сдружение „Солидарна България“. То бе основен организатор на българската част от общоевропейския протест срещу ТТИП - Трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и ЕС, което се договаря тайно и крие редица опасности (припомнете си какви тук). Actualno.com се срещна с нея, за да научи повече за споразумението и позицията на България спрямо него. 

Г-жо Григорова, каква е основната цел на ТТИП и защо трябва да се притесняваме от него?

Основната цел е да се премахнат т.нар нетарифни бариери пред търговията, т.е. регулации и стандарти от всякакъв тип. Идеята е разходите на търговците да бъдат намалени до минимум, без значение че това ще доведе до снижаване на потребителски и екологични стандарти, до премахване на социални защити. И това не са само подозрения. Същото вече се е случило с други подобни търговски споразумения. Например споразумението CETA между Канада и ЕС, което вече е пред ратификация въпреки сериозните възражения. Преговорите и за него се водеха на тъмно. А пример за „нуждата“ от снижаване на стандартите има и в анализа на агросектора на ЕК – още в самото начало се казва, че не може да има либерализация без снижаване на регулациите, защото, ако не ги снижим, това ще доведе до много големи разходи за европейския производител и така той няма да бъде конкурентоспособен на американския.

Но официалните съобщения от органи на ЕС упорито твърдят, че няма да има такова нещо?

Уверението не успокоява, защото прогнозите за увеличение на БВП, на които ЕК се позовава, са изчислени на базата на допускането, че „нетарифните бариери“ ще се намалят наполовина. Не очакваме изрично да бъде написано, че стандартите ще бъдат снижени. Но когато приемеш механизъм за защита на инвеститорите при спорове с държава, става ясно, че инвеститорите ще могат да заобикалят държавата. Обичайна практика е чрез подобни механизми да се приема, че правата на един инвеститор са нарушени, дори ако печалбата му е по-ниска от тази, която е планирал, че ще има. А тя ще бъде по-ниска, ако разходите, които трябва да направи на този пазар, са по-високи, и по тази причина производителят може да съди държавата в един наднационален трибунал. Има хора, които казват – добре, ама този механизъм вече съществува, прилага се в двустранни договори със САЩ. Да, така е. Но сега ще обхване всички държави-членки и ще стане необратим, докато злоупотребите с него растат експоненциално. В търговията, когато са ти ударили един шамар, нали не си обръщаш другата буза? Напротив, ще се постараеш да спрат да те удрят.

В рамките на споразумението говорим за няколко неща – навлизане на ГМО стоки на европейския пазар, приватизиране на обществени услуги, връщане на АКТА (ACTA), улесняване добива на шистов газ и тази защита на инвеститора. Кой от тези аспекти е най-притеснителен?

Последното – за защитата на инвеститора – е едно от най-притеснителните неща, защото чрез него може да бъдат заобиколени неприемането на АКТА, мораториума върху шистовия газ, забраната на ГМО продуктите, тоест всичко. Европа вече има негативен опит от подобни съдилища и това е т.нар „говежда война” (продължаващо 20 години  дело между ЕС от една страна и САЩ и Канада от друга, защото ЕС не допуска американското говеждо, в което има хормони; в резултат на Европа са наложени санкции в размер на 128 млн. долара). Това е и една от основните причини държавите да капитулират дори пред заплахата от подобни дела. В основната част от случаите разноските се поемат от тях, независимо от изхода. А взетите решения не подлежат на обжалване. Изключително трудна е защитата на обществения интерес пред подобни трибунали, тъй като там делата се водят тайно от корпоративни адвокати, които са много опитни. Това е  много ограничен кръг юристи. От общо 45-50 адвокати, 15 си разпределят 55% от заведените дела. Можем да си представим колко лесно могат да станат зависими тези няколко души от няколко десетки огромни корпорации.

Само в Европа ли има съпротива срещу ТТИП, само на европейското общество ли ще повлияе негативно то?

Не, и в САЩ има съпротива и определено споразумението ще повлияе зле и там. Това е битка между международните корпорации и обикновените хора, независимо откъде идват корпорациите – от Европа, САЩ или другаде. Борбата е между световния едър бизнес и обикновения човек. Има много примери, които показват, че често голямата компания разполага с привилегии, които не са базирани на принципа на честната търговия, а са резултат на влиянието й върху правителства, законодателства, съдилища.

Как САЩ и ЕС „рекламират” споразумението?

Разбрали са се лайтмотивът на кампанията им да е „икономически ръст и повече работни места”. Но множество данни показват, че всъщност безработицата ще се увеличи, а евентуални положителни ефекти са пренебрежимо ниски. Това не се отрече дори от представител на Института за пазарна икономика (ИПИ) у нас в дебат с Чавдар Найденов – член на „Солидарна България“. И пазарните фундаменталисти не отричат, че позитивните ефекти се отнасят за част от обществото в големите държави от ЕС. Периферни страни като нашата по-скоро ще понесат негативи от ТТИП. Между другото, резултатите от подобно споразумение – НАФТА (между Мексико, Канада и САЩ) – показват, че в следствие на споразумението икономическият ръст и в Мексико, и в Канада е спаднал, работните места са намалели.

Какъв ще бъде прекият негативен ефект за България?

Това може да се каже, ако се направи детайлен анализ. Такъв няма. Нашият президент Росен Плевнелиев и предишният вицепремиер Даниела Бобева обаче изразиха ясна подкрепа за споразумението, без да знаят дори какво съдържа.

Наистина ли вярвате, че не знаят какво е съдържанието му?

Да, защото дори евродепутатите нямат достъп до документите. И те протестираха. Ние сме наясно, че и нашите политици ги нямат, но поне да си признаят, че е така и да не аплодират изпреварващо. От „Солидарна България” им зададохме редица въпроси и поискахме да бъдат публикувани документите, които им дават повод за такъв ентусиазъм. Въпросите ни бяха изчетени от парламентарната трибуна. Г-жа Бобева тогава отговори, че била готова да разговаря с всички граждански организации по темата. Така и не дочакахме поканата й. Когато беше назначено служебното правителство, външният министър Митов в първите дни отиде на среща с американския посланик и заяви, че е много „за” ТТИП да се подпише бързо, защото с това споразумение икономиката ни щяла да се развие скоростно. Тогава го попитахме къде са документите, анализите и кой от българска страна участва в преговорите, за да сме сигурни, че е защитен нашият интерес, както и какъв ще е ефектът на ТТИП върху България. От момента, в който се зададоха тези въпроси, той просто млъкна. Никой от нашите управляващи няма какво да каже. Те просто са решили, че могат да дадат мандат на шепа хора, които на тъмно да договарят живота ни.

Очаквайте утре втора част на интервюто с г-жа Григорова.

Ето тук можете да се подпишете под Европейската гражданска инициатива срещу споразумението.