Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов взе завоя по отношение на съвместното решение с ДПС за задължително оздравяване на КТБ с публични средства и вече е против. Това той заяви от парламентарната трибуна в петък, часове преди планирания граждански протест "НИЕ срещу КОЙ. Гражданите срещу Мафията", "срещу проекта за решение на ДПС и ГЕРБ за узаконяване на беззаконието и наливане на публични пари в КТБ".
Решението, предвиждащо държавата да налее поне 2.5 млрд. лева в Корпоративна търговска банка при ангажимент на консорциум от инвеститори да участва в 1 млрд евро, бе гласувано от депутатите на ГЕРБ и ДПС в бюджетната комисия в сряда, а срещу него категорично се обявиха Реформаторският блок и БСП.
Борисов заяви в петък, че ГЕРБ се опасяват, че наливането на бюджетни средства ще доведе до бъдещи проблеми и затова настояват за редакция на проекта за законодателна промяна, който да задължи БНБ да оздравява фалирали банки и по-специално КТБ.
Също така се очаква да излязат окончателните финансови резултати за състоянието на КТБ, според които вече БНБ ще трябва да се задейства за евентуално отнемане на лиценза на банката, а междувременно правителството ще обсъжда внесената късно вечерта в четвъртък оферта от консорциум между австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и компанията "Джемпкор". Тя предвижда наливането на 2.3 млрд. лв. в банката, която е на минус 4.222 млрд. лв., а останалите пари да даде държавата.
Искахме с най-добри намерения да се опитаме да оздравим КТБ, заяви пред журналисти в парламента Борисов и обясни смяната на мнението на ГЕРБ с доклада на управителя на Централната банка Иван Искров, който бил "категоричен, че банката е в не тежко, а на практика много тежко състояние и на практика не може да се оздрави”.
"Оттам-нататък цялото това решение на бюджетната комисия няма смисъл”, коментира Борисов и допълни, че е много рисковано наливането на 2.5 млрд. лв. държавни пари в КТБ, каквото е искането на кандидат-спасителя й. "Към момента не виждам смисъл да се прави каквото и да било”, обясни Борисов и каза, че ще предложи на парламентарната група на ГЕРБ да се редактира предложението на Народното събрание за оздравяване на банката.
Става въпрос за промяна в ключовата трета точка от решението на комисията, която касае евентуалното оздравяване на КТБ. В сряда депутатите гласуваха текст, според който "Народното събрание в срок до 6 ноември да приеме изменение в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина".
Сега обаче вариантът е редактиран: "Народното събрание, в срок до 6 ноември 2014 г., да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат Българската народна банка да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет".
"До тази сутрин имах надежда, че може да се оздрави банката. Нашите добри намерения може да създадат по-голяма угроза за бъдещето”, каза Борисов, който се очаква да оглави следващото правителство.
БНБ настоява за фалит на КТБ
В същото време управителят на БНБ Иван Искров остава на мнение, че на КТБ трябва да бъде отнет лиценза и да се върви към обявяването й в несъстоятелност и изплащане на гарантираните по закон влогове до 100 хил. евро.
Ако ние отнемем лиценза на КТБ, веднага ще започнем по-активно да се занимаваме с въпроса за дъщерната й банка "Виктория”, каза той от парламентарната трибуна.
"БНБ никога не е бягала от отговорност, да прехвърля проблемите от БНБ на нечия друга глава. БНБ е търсила съдействие на правителство, за да се реши въпроса там, където не е имала мандат. Централна банка не може да лекува други банки”, заяви Искров.
Огромното мнозинство в парламента обаче е на мнение, че ако БНБ си е била на мястото, това нямало да се случи.
"По време на управлението на ГЕРБ беше най-тежката криза в света, ние подпомагахме всички банки и нито една не фалира. За съжаление, проспаното време с личната вина на управителя, подуправителя, ни изправя пред ситуация, която г-н Искров не пожела да каже колко пари ще ни струва единия или другия вариант”, заяви Борисов.
"Г-н Искров, при този крехък мир, който има между политическите партии, вие искате да ни вмените отговорности, които не са наши”, обърна се Борисов към управителя на БНБ.
В същото време стана ясно, че офертата на консорциума за КТБ, за която преди ден съобщи шефът на временната бюджетна комисия Менда Стоянова от ГЕРБ, е била внесена късно в четвъртък в БНБ, Министерството на финансите и Министерския съвет. Предложението е за предоставяне на 2.3 млрд. лева, което е около половината от нужния капитал за спасяване на банката. Останалите пари трябва да дойдат от държавата, все още обаче няма позиция на финансовото министерство дали е склонно на това.
Очаква се позицията на държавата по офертата да бъде обсъдена по-късно през деня, когато трябва да са готови и окончателните финансови отчети на групата около КТБ. По закон, ако те доказват отрицателен капитал, БНБ трябва да отнеме лиценза в рамките на 5 дни. Ако до този момент депутатите успеят да променят законодателството, може и да се стигне и до спасяване на банката.
За да влезе консорциумът в банката, трябва да бъдат предоставени гаранции за сумата, която може да осигури, за да капитализира банката. Трябва да бъде разгледан и конкретен план за преструктурирането ѝ. Все още не са ясни механизмите, по които това може да стане предоставянето на държавната помощ за КТБ при спазване на изискванията на европейските правила и валутния борд.
ЕПИК и "Джем Корп" не са проучвани от БНБ, не се знае кой дърпа конците
"Действително вчера получихме писмо за намерения от ЕПИК, "Джем Корп Кепитъл" и Оманския фонд. През всичките тези месеци постоянно се видоизменяше тази група, последна е групата от трите компании. Не поставяме под съмнение Оманския фонд и винаги ги отделяме встрани от това, което е правено от ръководството на КТБ, те са били пасивен инвеститор и вероятно и те не са знаели много от нещата. С тях преговаряме най-директно и спокойно, защото този инвеститор вече е минал теста за пригодност на БНБ", съобщи управителят на БНБ в парламента.
"Ако решите, че трябва да продължим разговорите с този консорциум, като удължите този срок, имайте предвид, че ЕПИК и "Джем Корп" са компании, които не сме проучвали. А никога "Банков надзор" няма да даде разрешение без да знае кой стои отзад и кой дърпа конците. Не може да се очаква, че дори теоретично ние веднага ще подпечатаме участието на този нов акционер", заяви Искров.
Консорциумът инвеститори иска да участва с активите на Цветан Василев
В писмото се казва, че то не представлява правно ангажиращо предложение.
"За реорганизацията в това писмо е посочено предложение и за държавна помощ, те искат участие на правителството с 2.3 млрд. лева за увеличението на капитала чрез дружество, което да бъде създадено между тях и правителството на принципа 50 на 50. Участието на консорциума в дружеството инвеститор се предлага да е посредством активи, които консорциумът възнамерява да получи от "Бромак" (собственост на мажоритарния акционер Цветан Василев – бел.ред.), докато участието на държавата се изисква да бъде под формата на парична форма – кеш. Негарантираните вложители трябва да бъдат накарани да приемат намаление на вземанията, като не се уточнява с колко. Намалението може да е по-малко ако вложител се съгласи да изчака 3-4 години. Облигационери и всички кредитори се предлага да се третират като негарантираните вложители. Предлага се да се отменят търговските сделки на банката, осъществени след 20 юни, когато банката беше поставена под специален надзор. Недостигът на капитал трябва да се обсъжда и с мениджмънта, тоест с хората, които вероятно носят отговорност за състоянието на банката, а не с регулатора. Това е много интересно. Всички разходи по реорганизацията на банката от 20 юни досега да бъдат поети от банката, разбира се 50 на 50 от акционерите и от държавата. Посочено е, че доколкото предложенията се отклоняват от правилата за държавна помощ от ЕС, правителството ще се договори да има такива изключения", съобщи Искров.
"Те признават, че до голяма част офертата не отговаря на европейското законодателство и ще трябва за това да отговаря правителството. Няма смисъл да се търси оздравяване на банка, ако веднага се изплащат депозитите. Каква ще е тази оздравена банка, ако 90% от актива й занапред ще бъде депозит от фонда за гарантиране на влоговете. Това е първото по-конкретно писмо с ангажименти. Те искаха да държим това писмо конфиденциално на този етап. Но ние нямаме право на обвързващи документи за конфиденциалност. Ние не можем да крием тези неща, хората си търсят парите", каза в заключение Искров.
БСП и РБ остават против оздравяване на КТБ с държавни пари
БСП и от Реформаторският блок поддържат позициите си да се спазва сегашното законодателство и са против оздравяването на КТБ с обществени средства.
Мартин Димитров от РБ настоя за международно разследване и заяви, че държавни пари не трябва да ходят в КТБ, което ще увеличи държавния дефицит. Според него най-евтиният вариант е държавата да даде държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете за заем, с който да се изплатят гарантираните от закона депозити до 100 000 евро.
"Това е, ако държавата предостави гаранция за взимането на кредит от Фонда за гарантиране на депозити. Няма движение на пари, няма увеличаване на бюджетния дефицит, а Фондът има собствени приходи, с които да покрие взетия заем. Тоест рискът за държавата е по-малък в сравнение с всички други алтернативи. Ако това го сравним с другата алтернатива, която някак си ни се предлага, ама не явно – държавни пари да отидат в КТБ, ние сме против. Представете си какво ще стане, ако нови средства трябва да си отидат за увеличаване на бюджетният дефицит".
Румен Гечев от "БСП лява България" критикува БНБ за неупражнен банков надзор. БСП е против удължаването на реанимационния срок за КТБ, каза Гечев: "Затова и ние се учудваме на слуховете, които вървят от дни за някакви въображаеми инвеститори, които кръжат над София, ще кацнат всеки момент с някакви милиарди и с десет милиарда ще спасяват 5 лева.
Очевидно е, че това противоречи на здравата логика и е твърде хубаво, за да се случи".
Ивайло Калфин от АБВ настоява БНБ да направи анализ при всички опции какво ще струва на икономиката и на бюджета.
