Явор Джонев

Проява на управленска отговорност би било да спре незабавно - още от утре - използването на програмата LawChoice за разпределение на съдебните дела, защото позволява манипулации на случайния принцип, и да се мине на ръчен избор, казва Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/ и изпълнителен директор на софтуерна компания с 30 години опит. Ръководил е разработката на две системи в България, които имат подобни характеристики като необходимите за системата за случаен избор
на делата.
Той е участвал като експерт в предишна проверка на систематаLawChoice.

Според него базисната неадекватност на LawChoice за случаен избор не може да се поправи с подобрения. Нова програма може да се създаде за не повече от 4 месеца, за не повече от 100 хиляди лева, при това сигурно има колеги специалисти, с които да изготвим концепцията-задание за такава система на доброволни начала, казва Явор Джонев.

С него разговаряме по повод съмненията около случайното разпределение на делото за несъстоятелността на КТБ в Софийския градски съд, които не бяха опровергани от проверката, назначена от ВСС. Въпреки съмненията ВСС прие доклада за сведение и препоръча отново подобрения на системата.

Вие познавате системата LawChoice, моля да разкажете разбираемо защо я смятате за ненадеждна за случайно разпределение на делата?

- Със системата LawChoice съм запознат отпреди година, когато бях помолен за мнение от Съюза на съдиите. Заедно с колеги софтуерни инженери стигнахме до извода, че тази система е проектирана още на ниво задание, за да позволява сравнително лесна и непроследима манипулация на резултатите от т.нар. случаен избор на съдии по входящи дела. Отказахме се от детайлен преглед на кода, защото, след като самото задание е такова, няма значениe колко добре или зле е написан кодът.

Какво означава "кодът" и "детайлен преглед на кода"?

- Код е поредицата от инструкции, които компютърът следва, за да изпълни целите (функцията) на една софтуерна система. Структурирането и написването на тези инструкции на специален технически език е именно процесът на програмиране.

Детайлен преглед на кода означава да бъдат прочетени инструкциите от специалист(и), за да се вникне в структурата и да се оцени дали поведението на системата, определено от този код, съответства на желаното. Тоест дали би могло да има пропуски и дали процесът е ефективен.

Запознат ли сте с доклада на експерта от Министерски съвет Васил Величков, който провери системата като част от проверката на ВСС?

- Прегледах подробния доклад от проверката на  LawChoice на г-н Васил Величков, който е уважаван ИТ експерт. Той напълно потвърждава нашите предходни констатации, но представя и допълнителни доказателства.

 Програмата LowChoice може ли да стане по-надеждна с подобрения, или трябва да се изработи нов софтуер?

 - Има два пътя към отговора на този въпрос.

Първо, става въпрос преди всичко за доверие към хората, които са поръчвали тази система и я използват. Докладът на г-н Величков потвърждава със солидни аргументи, че най-вероятно е била извършена манипулация при първия избор на съдия по делото КТБ.

Доколкото знам, хората, които са разработвали LawChoice, са подчинени на ВСС. Те вероятно са добри специалисти, но изпадат в явен конфликт на интереси вследствие на пряка административна зависимост.

Горните два фактора са напълно достатъчни, за да изискат незабавно спиране на системата LawChoice и преминаване към ръчен случаен избор, докато не се намери сигурно алтернативно решение.

Второ, има чисто технологични причини да се разработи нова система, вместо да се подобрява старата. По-добре е да се направи самостоятелна централизирана система, а не разпределена - това би било и по-евтино като експлоатация, и по-сигурно. Често развитието на стар код (особено ако се извършва от разработчици, които не са го писали) излиза по-скъпо, отколкото да се използват най-нови стандартни технологии и да се напише изцяло наново. Още повече че говорим за сравнително проста функционалност.

Не е добра идеята функцията за случаен избор на съдии да се включва в други по-обхватни системи. Колкото е по-проста, толкова по-бързо може да се направи, толкова по-сигурна ще бъде. Ако кодът на системата бъде отворен, това ще доведе до по-голямо доверие. И по-голяма сигурност преди всичко.

Казахте, че е по-добре да се направи нова "самостоятелна централизирана система, а не разпределена". Какво означава "разпределена"?

- Разпределена е сегашната система, тоест има отделни компютри във всеки съд, които изпълняват избора на съдия и след това изпращат протоколите във ВСС автоматично. Един от основните проблеми е точно възможността изборът да бъде манипулиран без следа във всяко съдилище.

Централизирана би била система, в която изборът за всички съдилища се извършва на един компютър, който ще се достъпва по защитена връзка от отделните съдилища - подобно на електронно банкиране. Много по-лесно е да бъде защитен един компютър, отколкото много. 

Колко време отнема да се направи нова система?

- Максимално опростена и самостоятелна система, която ползва дизайн и евентуално код на други подобни системи, би трябвало да може да се разработи за няколко месеца.

В България има поне две публично известни системи, които покриват голяма част от изискванията - системата за кандидатстване в детските градини на Столичната община (от гледна точка на случайно разпределение) и системата за събиране на данни от измервателни уреди в акцизни складове и производства на Агенция "Митници" (от гледна точка на сигурност). Досега не е имало пробив в тези две системи. (Заобикалянето им е проблем от друго естество.)

А колко струва, в смисъл кое е по-скъпо - да се направи нова или да продължат подобренията на LowChoice?

- Зависи кого питате. Ако питате сегашните разработчици на LawChoice, те биха твърдели, че е по-евтино да се подобри съществуващата система. По-горе изложих достатъчно ясни аргументи, че това не би трябвало дори да бъде обсъждано.

Ситуацията е подобна на въпроса дали е по-добре да се ремонтира стара сграда, или да се строи нова на нейно място. Ако основите и колоните на старата сграда не са стабилни, по-евтино и по-сигурно е да се строи наново.

Аз лично предполагам, че разработката на нова система не би отнела повече от 100 хил. лв. за около 4 месеца. Предполагам, че ще се намерят достатъчно колеги софтуерни специалисти, с които да изготвим
концепция-задание за такава система на доброволни начала. А като го има заданието, вече могат да се потърсят индикативни оферти, за да се определи бюджет и срок.

Но дотогава какво да се прави в съдилищата със случайното разпределяне?

- Да спре незабавно ползването на системата LawChoice и другите две системи за случайно разпределение на дела. Проява на управленска отговорност е именно това - да се преустановят компрометираните методи за разпределение във всички съдилища. Незабавно. От утре.

Има много прости и сигурни начини за "ръчен" случаен избор, който да отразява натоварването на съдиите. Например в урна се смесват топки с числа, съответстващи на определен съдия - като за по-малко натоварените съдии се слагат пропорционално повече топки.

"Ръчният" избор изисква присъствие на повече хора и създава неудобство. Но възможният срив на доверие в правосъдната система е безкрайно по-страшен.

България има огромна нужда от прозрачни, справедливи и ефективни институции, работещи в обществен интерес. Доверието се завоюва трудно и се губи лесно. Нека хората, които вземат решенията, направят поне малките, очевидни стъпки напред, за да започнем възстановяването на базово доверие в институциите. От това зависи бъдещето на нашите деца.