Най-печално известният алкалоид може да се окаже най-ефективният усилвател на когнитивните функции.
Американският популяризатор на науката Дан Хърли е публикувал книга как да станем по-умни (Smarter: The New Science of Building Brain Power), в която, освен останалото, разказва за потенциалната полза на никотина.
Точно така, за никотина.
Хърли твърди, че е прочел множество научни статии, изследващи полезността на никотина за когнитивните функции. Многобройни изследвания на хора и животни са показали, според него, че никотинът (в никакъв случай – тютюнът) е добър за лечение и профилактика на множество неврологични разстройства, включително болест на Паркинсон, умерени когнитивни нарушения, синдром на дефицит на внимание и хиперактивност, синдром на Турет и шизофрения. Плюс че той отдавна корелира със загубата на тегло. Страничните ефекти са незначителни.
Колкото и да е странно, никотинът не помага да се откаже пушенето. През януари 2012 година шестгодишно изследване сред 787 души, които се опитали да откажат вредния навик, показало, че при тези от тях, които прибягвали към заместителна терапия във вид на пластири, дъвки, инхалатори и назален спрей, имало същата честота на рецидиви, както и при неизползвалите такива средства. Закоравелите пушачи, решили да се борят без консултация с лекар, два пъти по-често започвали да пушат отново, ако си помагали с изброените продукти.
„Пушенето е вредно, прекрасно го разбирам – казва Марика Кик, директор на програмата по невродегенеративни заболявания от неправителствения изследователски институт SRI International (США). – Моят баща почина от рак на белите дробове.“ И все пак независимо от скептицизма и откритата враждебност от страна на много колеги невробиолози, Кик публикувала приблизително 30 изследвания, посветени на действието на никотина върху мозъка на бозайници.
„Неприемането на никотина се обяснява много просто – пояснява тя. – Работата е там, че той се съдържа в цигарите. Хората не могат да разберат, че никотинът и пушенето са две големи разлики. Публиката не ме дразни, но учените – да, при това дори не невежеството, а инерцията. Всъщност съществува огромна литература за това, че пушенето защитава от болест на Паркинсон.“
Доколкото успял да изясни Хърли, първият намек за полезността на никотина е открил през 1966 г. епидемиологът Харолд Кан от Националните институти по здравеопазване на САЩ. От друга страна, анализът на данните от медицинските застраховки на 293 658 ветерани, които служили в армията на САЩ от 1917 до 1940 г., показал, както и следвало да се очаква, корелация между пушенето и смъртността.
На всяка възраст любителите на папиросите рискуват 11 пъти повече, отколкото непушачите, да починат от рак на белите дробове и 12 пъти – от емфиземи. Авторът подчертава, че пушачите не бива да се учудват на ракови образувания в устата, глътката, хранопровода, ларинкса… От друга страна, е открита и обратната тенденция – непушачите три пъти по-често умират от болест на Паркинсон.
Защо тютюнът, който разрушава сърцето, дробовете, зъбите, кожата, в същото време защитава мозъка? През 70-те години Кик и нейни единомишленици изяснили, че молекулата на никотина, като ключ се включва към рецептора невротрансмитер под името ацетилхоин. Открити са цяло семейство ацетилхолинови рецептори, останали неизвестни.
Това семейство се оказало доста забележително. Станало ясно, че „никотиновите“ рецептори притежават забележителната способност да влияят на други класове рецептори, отслабвайки или засилвайки техните функции. Както отбелязва психофармакологът Пол Нюхаус, директор на Центъра за когнитивна медицина към Медицинската школа на университета Вандербилт (САЩ), никотинът ободрява сънения и успокоява неспокойния.
Невромедиаторът, върху който никотинът влияе на първо място, е допаминът, играещ важна роля в модулирането на вниманието, търсенето на възнаграждения, наркоманията и движенията. Ето и отговора защо никотинът предотвратява такова двигателно разстройство като болестта на Паркинсон.
Кик опитала да лекува с никотин резуси с болест на Паркинсон. През 2007 г. тя съобщила, че след осем седмици от началото на експеримента при маймуните имало по-малко треперене и тикове. Освен това при животните, приемащи леводопа, никотинът снижавал дискенезията с още една трета. Аналогично изследване върху хора се провежда сега с пълен ход с подкрепата на фондация Майкъл Джей Фокс.
Друго изследване показало, че никотинът може да защитава от Алцхаймер в ранен стадий. Експеримент с участието на 67 души, страдащи от умерено влошаване на когнитивните функции (когато паметта е малко отслабнала, но способността за вземане на решения и други аспекти остават в нормата), позволил да се установи връзка между приема на никотин и подобрението на вниманието, паметта и скоростта на психомоторните реакции без сериозни странични ефекти.
Нюхаус, провел това изследване, признава, че резултатите с малки групи невинаги се повтарят в големи експерименти, но в крайна сметка никотинът изглежда безопасен. Освен това не е забелязан никакъв абстинентен синдром след спиране на лечението, което е особено странно, тъй като никотинът фигурира сред веществата, предизвикващи най-силна зависимост, заедно с хероина, кокаина, амфетамините, алкохола.
Всъщност, подчертава Хърли, това не е така. Сам по себе си никотинът почти не предизвиква привикване, а навикът за пушене – резултат от съчетанието на ефекта на никотина и другите компоненти на цигарения дим.
Като цяло излиза, че никотинът е най-сигурният усилвател на когнитивните функции, подчертава Дженифър Растед, специалист по експериментална психология от университета в Съсекс (Великобритания). В последните години изследователи от Испания, Германия, Швейцария и Дания също са публикували повече от десет статии, в които се посочва, че при животните и хората приемът на никотин временно подобрява визуалното внимание и работната памет.
Растед е установила, че никотинът поощрява и проспективната памет, но само с 15%. Здравият човек не забелязва това, но за болния може да е от особена полза.
Предстои провеждането на повече изследвания с участието на хора, преди да станат ясни всички преимущества и рискове на никотина.